сѝпвам - първо лице, единствено число, сегашно време сѝпваш - второ лице, единствено число, сегашно време сѝпва - трето лице, единствено число, минало свършено време сѝпваме - първо лице, множествено число, сегашно време сѝпвате - второ лице, множествено число, сегашно време сѝпват - трето лице, множествено число, сегашно време сѝпвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време сѝпвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време сѝпвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време сѝпваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време сѝпваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време сѝпвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение сѝпвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение сѝпващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сѝпващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие сѝпващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие сѝпваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сѝпващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие сѝпващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сѝпващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие сѝпващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие сѝпващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие сѝпвайки - деепричастие сѝпвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие сѝпвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие сѝпвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие сѝпвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие сѝпвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие сѝпвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие сѝпвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие сѝпвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие сѝпвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие сѝпван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие сѝпвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие сѝпваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие сѝпвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие сѝпваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие сѝпвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие сѝпваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие сѝпвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие сѝпваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
СЍПВАМ1, -аш, несв.; сѝпя2, -еш,
мин. св. -ах и (диал.) сѝпна1, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. сѝпнат, св., прех. 1. Обикн. с предл. в. Слагам някъде, вътре в нещо някакво зърнесто или прахообразно вещество или множество еднородни дребни предмети. Той [воденичаря] сипва кукуруза в коша, дигна ставилото, кречеталото взе да дрънка. Й. Радичков, ББ, 15. И той [дядо Върбан] почна да троши хляба и да сипва с шъпа трохите в устата си. А. Каралийчев, ЛС, 56. Всяка утрин дядо Влайо впиваше поглед към жълтозелените равнини и думаше: – Гледай, гледай, Кръстино, каква се е жетва задала, какво зърно ще падне… – Е, чакай де – прекъсваше го старата недоволна, – не бързай, не си го сипал още в хамбаря. Злат., 1928, кн. 1, 6. Майката се навежда над огнището, загребва с филджан пепел и я сипва в едно гърне. СбНУ XLII, 139. Сипах сливите в торбата. // Слагам, натрупвам или разпръсквам някъде, върху някаква повърхност някакво зърнесто или прахообразно вещество. На другия ден производителите я [солта] събират с гребло на купчинки, товарят я на малки колца и я сипват вън от солниците на големи грамади. Х. Шкорпил и др., ГС, 159. Просекът отишел под стрехата на воденицата, изсипал чувалчето, в което носел сено и слама, натрупал съчките отгоре, сипал малко барут, секнал с огнивото огън и подпалил сламата. СИ, 1912, бр. 19-20, 14. Момите пък гадаят кой момък е техният „уречен“. Вземат малко ечемик, сипват го на главата си и приседнали на дръвника, наричат: „Кой ми е на късмет, да дойде нощес да го жънем наедно!“. БНТв IV, 56. // Добавям някакво зърнесто или прахообразно вещество към нещо течно или полутечно. Готвачите закрепиха походните казани над огньовете и когато водата завря, започнаха да сипват препечено ръжено брашно и да бъркат каша. А. Гуляшки, ЗВ, 162. Зографът видя Елена, наведена над масата, да сипва прахове в една чаша вода. В. Геновска, СГ, 140. Якутецът изплакна одраните зайци в езерото, натъпка ги във ведрото, водата преля върху огъня, сипа сол и погледна ловците. Й. Радичков, НД, 31. Майка ми прави една подправка от домати, магданоз, целина и пипер в буркани и сипва от нея във всяка манджа. И. Мишкова, ОМ, 387.Виж повече2. Прехвърлям определено количество ядене от съда, в който е приготвено, в чинии, купи и под. Султана сипваше яденето в сахани до огнището. Д. Талев, ПК, 92. – Сипвай! – заповяда Джупунката, като следеше ръцете на снахата и оглеждаше чиниите на всекиго. Ем. Станев, ИК I и II, 24. Момичетата помагаха на майка си: сами наредиха масата, сами сипваха от тенджурата, сами режеха хляба – всичко сами. Баба попадия само им казваше какво да правят. К. Гълъбов, Г, 212. Сипах салатата по чиниите. // Слагам, давам определено количество храна, ядене на човек или животно, за да яде. Ти навярно си гладен. Да ти сипя малко бобец. А. Каралийчев, НЗ, 155. – Тука съм работник, гостилничар, самичък режа лук и сипвам гозба на хората. Г. Константинов, ТГВ, 57-58. Какви чисти хора са нашенци, ще разбереш най-добре, като седнеш да ядеш с тях. Едно време, в сиромашията, всички сърбаха от една паница, сега всекиму сипват отделно и с ръка никой не топи – все с вилица. К. Гълъбов, НС, 211. Малката [кучка] Роза стана третият другар на пазача. Той я хранеше в една дървена копаня с остатъци от хляб, а на другите две кучета сипваше попарени трици. Ламар, ПР, 71. – Ти храниш ли козичката? – Храня я. Преди малко ѝ сипах ярма. Ив. Мартинов, ПМ, 64.
3. Обикн. с предл. в. Правя така, че някакво количество течност преминава от съда или източника, в който се намира, някъде, обикн. в някакъв съд; наливам. Орце сипа вода от бялата порцеланова кана в легена, поставен на умивалника. Д. Спространов, С, 111. Чорбаджи Стоил седеше кръстачки в кьошето до тезгяха, а до него на пейката имаше едно доста голямо шише с ракия и една чаша, в която от време на време сипваше из шишето. Хр. Максимов, СбЗР, 19. Овчарите издоиха овцете, сипаха млякото в гюмове. К. Момчилов, ЗК, 70. Следната година почва да ни преподава химия. Завежда ни един път в химическия кабинет да направи там някакъв опит. Стъклениците хваща предпазливо с два пръста и предпазливо сипва в тях разни течности – бои се сякаш да се не изцапа. Т. Влайков, Съч. VII, 131. Застанал пред царските двери със сребърна чаша в едната си ръка и с лъжичка в другата, поп Миладин усърдно сипваше светата Христова кръв в зиналите под брадата му уста на богомолците. Чудомир, Избр. пр, 64. Сипах в каната вода от чешмата. // Правя така, че някаква течност се излива от съда, в който се намира, някъде, върху някаква повърхност. Когато отивам при старчето, сипвам ракия над гроба. В. Пламенов, СА, 8. Според Русев около разгорените въглища [на нестинарския огън] селяните сипвали вода. Това обаче от другите наблюдатели не се потвърждава. ЖитЗ, 1925, бр. 1, 11. Невестата сипва вода още и по другите кюшета на къщата, за да има берекет. СбНУ XV, 74. Завърши ли обиколката, бабата дохожда на мястото, гдето ще се копае яма за къщата, и там сипва вода наоколо със същото заклеване. СбНУ XXXIV, 286. // Добавям нещо течно или полутечно някъде, обикн. към друга течност. С възклицанието „О, горко...“ се изреждат множество грехове, които ще намерят своята присъда. Тук попадат винарите, които сипват вода във виното, брашнарите, които слагат пепел в брашното, търговците, които мерят и теглят невярно. Д. Петканова, БСЛ, 304. Тя заръча на майка му да оставя повече мляко и пресни яйца, и караше Пенко да разбива сурови яйца и да му ги сипва в млякото. П. Здравков, НД, 140. – Дай ми едно [хлебче], ама по-топло и по-меко, та като му сипя зехтин в средината, да попие като в сюнгер. Т. Харманджиев, КЕД, 60. Кръчмарят е намерил малко ракия отнякъде, сипал ѝ е два пъти толкова вода и хората се събират, шумят. Зав., 1936, кн. 2, 32.
4. Слагам в чаша питие на някого, за да пие; наливам. Като свърши късата си молитва, той изви към Ния сините си очи. – Сипни ми още половин чашка... от винцето. Д. Талев, ПК, 94-95. – А сега, сестрице, сипни по една ракийка да се почерпим с новия роднина. Г. Караславов, ОХ, 226. Отец Игнатий сипа по чаша и хвърли картите. Елин Пелин, Съч. II, 143. // Слагам в някакъв съд течност на животно, за да пие или лочи. Попът, гологлав и без расо, сипваше помия на два угоени шопара и им говореше галено, като ги чешеше зад ушите. Елин Пелин, ВМ, 190. Сърце не му дава [на селянина] да сипва млякото на прасетата. Или да го излива на двора. Грехота е! Сл, 1991, бр. 24, 2.
5. Поливам на някого, за да се измие или да мие нещо. Зетят се мие преди бръсненето на столче. Зълвата сипва вода, а калиманата го мие, избърсва го с бялата кърпа и я оставя на врата му. Р. Иванова, БФС, 84. Невестата му сипва вода да си измие ръцете, а той [свекърът] от своя страна пуска в менчето пари. ГСУИФЕ, 2012, т. 2, 153. Сипи на баща си да се измие, докато му донеса кърпа. сипвам се, сипя се и сипна се страд. от сипвам1 в 1 – 4 знач. Във врящата вода се прибавя доматеното пюре, а след това се сипва на тънка струя грисът. Л. Петров и др., БНК, 164. Дошло време да се сипва гозба. Бабата зела лъжицата и насипала гозба най-напред из грънеца у много паници. Д. Маринов, Б, 61. В много къщи срещнах два лочняка: един, в който се изсипва водата от паниците за псетата и свините, а друг, в който се сипва вода за кокошките и другите домашни птици. СбНУ XVIII, 30. сипвам си, сипя си и сипна си възвр. и взаим. от сипвам1 във 2 и 4 знач. Сипа си чаша вода, изпи я и се отпусна на одъра. Ст. Дичев, ЗС I, 89. И сега си сипна от чорбицата, па седна, прекръсти се и зафана. Т. Влайков, Съч. II, 156. Те седят един срещу друг до масата и от време на време си сипват по чашка ракия от голямото черно шише. Елин Пелин, Съч. II, 170. сипва се, сипе се, сипне се безл. И в хамбаря с мяра се сипва. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 195.
◊ Сипали ми са сол в калеца. Диал. Ирон. Заседявам се дълго на гости и не се сещам да си ида. Сипвам / сипя катран в рогата на някого. Диал. Карам се на някого, мъмря го, коря го за нещо. Сипвам / сипя масло в огъня (жаравата). Разг. 1. Подбуждам, подстрекавам още повече някого да извърши нещо. И ето че сега и Влад Дракул идваше да сипва масло в огъня. Той все по-дръзко се препираше с главния вожд на бойните действия Янош Хуниади. Ф. Попова-Мутафова, СГ, 306. 2. Съдействам, спомагам за изострянето на някакви неприязнени чувства, настроения. Войните следваха неизбежно. През 1912 г. балканските държави тръгнаха срещу Турция, за да търсят своите наследствени права. Следващата година те се изправиха една срещу друга. Вероломството на румънската политика през втората Балканска война сипва още масло в огъня. Н. Генчев, ВПБ, 13. Сипвам / сипя пепел на нещо. Обикн. св. Разг. Преставам да говоря, да се занимавам с нещо неприятно, гледам да го забравя. Сипах пепел и на тази досадна история. Тонич, ПВН, 20. Сипвам / сипя сол в раната <на някого, нещо>. Разг. Припомням някому нещо неприятно или болезнено за него. Седя, задявам я за това-онова и хич не ми минава през ума, че сипвам сол в раните ѝ. Нали съседките още не са ми казали, че синът ѝ не е рожден, а братово момче на дядо Кочо, което са осиновили. В. Хинкова, ЧП, 147. Сипи, мъжо, кашата на рамо. Диал. Ирон. Употребява се за мързелив човек (обикн. жена), който е пропилял времето си, и като с голямо закъснение се разработва, иска всичко да свърши.
СЍПВАМ2, -аш, несв.; сѝпна2, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. сѝпнат, св. 1. Непрех. За дъжд, град или сняг – изведнъж започвам да валя1 (в 1 знач.); сипвам се. Сипна ситен хладен дъжд. М. Яворски, ХСП, 245.
2. Непрех. За глас, звук – проехтявам внезапно; сипвам се. Чак в небето сипна ехо – / с гръм – тържествено, сурово: / вечните минути спреха / вечен ход при тоя говор. Н. Хрелков, ДД, 219. От слънчеви белянки ще сипнат задявки и смях. НГ, 1943, бр. 250, 3.
3. Прех. Издавам внезапно някакъв глас, звук. Злати Василев пристъпи до овчаря и силно го ритна. Голям Борован изкрещя от болка. Вощака се наведе над него и сипна тънко хихикане: – Хи-хи-хи!... Милото ми момче... Много ли те заболя? Д. Ангелов, ЖС, 61.
4. Прех. За източник на светлина – внезапно излъчвам, изпускам светлина в пространството. Ракетите тревожно процепиха лазура и сипнаха високо над утрото бързо гаснещо сияние. А. Страшимиров, УШ, 22. Първи си зраци слънце сипваше. Ив. Адженов, СЗ, 56. По бели камъни, от облаци измити, / сипнаха подковите искри. К. Христов, ЧБ, 11.
5. Непрех. Поет. За зора – проявявам първите си белези, току-що започвам; сипвам се. Вън сипваше вече зора. На изток бледото небе се стапяше в тънка бледожълта ивица. Ф. Попова-Мутафова, ВС, 43. Сипна зора, изтокът поруменя, полето се събуди отново. Г. Караславов, СИ, 238-239. Беше хубаво есенно утро, рядко съм виждал да сипва тъй бистра зората. А. Страшимиров, А, 190. Беше петлено време. Зора ще сипне, а Георги още не се връща. К. Петканов, ОБ, 96.
6. Прех. Започвам да хвърлям нещо в голямо количество върху някого или нещо. Два взвода войници веднага залягат, / това е и чакал врагът! И внезапно – / насочени право – картечници скрити / затракаха там като шевни машини / и сипнаха тежко олово. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 69-70.
7. Прех. Прен. Започвам да говоря, да изричам едно след друго разни неща. Той не беше идвал у Спирови близо месец и сега очакваше Спиро да му се кара. Спиро Андреев сипна поток от укорни думи към Евгени. Д. Ангелов, ЖС, 20-21. Забърбори Шукярът и др. такива безсолни думи зе да сипва, догдето му не смахнахме да мълчи пред децата. Хр. Попконстантинов, СПП, 110.
8. Прех. Остар. В съчет. със сълзи. Изведнъж започвам да плача. Гален, къпан и умит, / в топли пелени повит, / писна Митко отведнъж, / сипна сълзи като дъжд. Вес., 1909, кн. 8-9, 114. Кога ся върнах дома, жена ми сипна сълзи, като ме видя. БК (превод), 16. Сипна сълзи Кральевики Марко, / сипна сълзи низ бели образе. Нар. пес., БНТв І, 372. сипвам се, сипна се страд. от сипвам2 в 5 и 6 знач.
СЍПВАМ СЕ несв.; сѝпна се св., непрех. 1. За дъжд, град или сняг – изведнъж започвам да валя1 (в 1 знач.); сипвам2. Лете дъжд се сипва из ведро по посока на бистрата река и носи тиня и камънак чрез рукналите пороища. Б. Обретенов, С, 34. Една нощ се сипна мек снежец и като кожухче зави зъзнещото село. Ст. Даскалов, МЧ, 50. Отведохме дядо да си легне, сипна се сняг, забързаха мъжете. Г. Марковски, СК, 16. И ето, сняг се сипва, дъжд ръми... Г. Ангелов, П, 9.
2. За сълзи – изведнъж започвам да се стичам, да капя; руквам, сипвам2. Кунка недоизрече. Сълзи се сипнаха от очите ѝ и задавиха думите ѝ. Елин Пелин, Съч. V, 97. – Как да не викам! – усили се гласът и над наведените сега глави на навалицата потресе челюсти едно небръснато лице на стар селянин, из очите на когото се сипнаха сълзи. А. Страшимиров, К, 52.
3. Разливам се, разпилявам се изведнъж. Тя вървеше наклонена напред, с наведена глава, като някоя баба: тежината на ведрото изтягаше и сгърчваше мършавите ѝ ръце; от време на време тя се принуждаваше да се спира, и колчем се спираше, студената вода, която преливаше от ведрото, се сипваше въз голите ѝ нозе. Х. Генадиев, К (превод), 410.
4. За глас, звук – проехтявам внезапно; разнасям се, сипвам2. Учителят ги поглежда и глухо се сипва меденият му глас: „Вятър ечи, Балакан стене, / сам юнак на коня...“. А. Страшимиров, УШ, 4. При параклиса се чу приглушен женски говор, после се сипна смях, разпиля се и отново стана тихо, самотно. Е, 1960, бр. 21, 2. Пушките млъкнаха, а подир тях са залюля песента „Тих бял Дунав се вълнува“, ехото на която са сипваше и кънтеше по цялата долина на Марица. З. Стоянов, ЧВ, 260.
5. Поет. За зора, утро, ден – проявявам първите си белези, току-що започвам; сипвам2. Първи петли пропяха и зора се сипна. Г. Караславов, Избр. съч. V, 209. Утрото се сипна красиво и топло, с лека мъгла, плъзгаща се по спокойната повърхност на езерото. В. Кантарджиев, ГЛ (превод), 135. Денят над сиви пушеци се сипва / и край топовете събира дъх. Е. Евтимов, БЗ, 86. На изток сипва се зората – / небето свежо руменей. Марг., 1922, кн. 2-3, 63.
6. За светлина, лъчи, искри и под. – появявам се, започвам да се разпръсквам, разпространявам в пространството. Над сивата мокра земя се сипваха слънчеви потоци и след малко пак секваха. Г. Караславов, ОХ, 212. Сипнат се лъчи и се отразяват в млечния облак. В. Ченков, ЗХ, 11. На двора се сипваше синкава дрезгавина и предметите се очертаваха по-ясно. П. Стъпов, ЖСН, 114. Слънцето залязва. Сипва се теменужен здрач. Ив. Кирилов, Съч. II, 166. Той простря десница да я прегърне – / но за миг откри очи – / в небето грееше денница / и сипваха се румени зари. Д. Дебелянов, Съч. I, 110.
7. Само мн. и 3 л. ед. За множество от хора или животни – струпваме се, събираме се, появяваме се изведнъж някъде; изсипвам се. Половината село се сипна да види орловото гнездо – за пръв път там надзърташе човешко око. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 280. Работниците се сипват на шумна лавина и се пръсват към цеховете и рудника. В. Ченков, ЗХ, 103. От всички страни на пазарището се сипваха стада. Д. Талев, ПК, 308. Към пладне се застягаха за втората черкова, когато се чете евангелието на няколко езици. Това е най-тържествената служба. Всичкия свят се сипва в черкова. Т. Влайков, Съч. I, 1963, 335.
8. Само мн. и 3 л. ед. За множество от хора, животни или предмети – пръскаме се, разпръскваме се в различни посоки; разпилявам се. Една цяла рота, екипирана много добре и водена от млад поручик с каска, се сипна по срещния тревист склон. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 378. Като вземе да приближава обед, кравите сговорчиво се сипват надолу из бреговете и заливат лъката срещу Данчова пещера – котловината се изпълва, побелява. Ил. Волен, МДС, 211. Колко се клати столът, не мога да ти кажа, но спря и същото време: лунгур-р-р – сипнаха се всичките паници от полицата. Н. Хайтов, ДР, 49. Полуотворените ѝ устни били като разпукал се от зрялост нар и златистите къдри се сипвали по тялото ѝ чак до петите. А. Каралийчев и др., ПБН I, 120.
9. Само мн. и 3 л. ед. Остар. За множество еднородни предмети, неща и др. – заваляваме (във 2 знач.). Гоце прекрачи прага на сградата и веднага го наобиколиха. Сипнаха се въпроси и благословии за здраве и живот. П. Япов, ГД, 94. Против учения професор отвсякъде се сипнаха опровержения и критики. М. Дринов, ППБН, 59-60. Върху нещастните затворници се сипнаха удари с камъне, с юмруци, със сопи, с голи ножове. К. Величков, ПССъч. I, 52. С тия думи Жеко начена да бие Живка, да го бие безжалостно, зверски. Юмруците се сипваха връх бедния Живка и по лицето му, и по главата, и по гърдите... В. Друмев, ХТК, 118.
10. Остар. и диал. Обривам се, изривам се, изприщвам се. Освен големите буци в третата степен на болестта [сифилис] тялото се сипва с малки пришчици, които приличат на циреи. ВОбВ, 1895, бр. 27, 2.