скъ̀рцам - първо лице, единствено число, сегашно време скъ̀рцаш - второ лице, единствено число, сегашно време скъ̀рца - трето лице, единствено число, минало свършено време скъ̀рцаме - първо лице, множествено число, сегашно време скъ̀рцате - второ лице, множествено число, сегашно време скъ̀рцат - трето лице, множествено число, сегашно време скъ̀рцах - първо лице, единствено число, минало несвършено време скъ̀рцахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време скъ̀рцахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време скъ̀рцаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време скъ̀рцаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време скъ̀рцай - второ лице, единствено число, повелително наклонение скъ̀рцайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение скъ̀рцащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие скъ̀рцащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие скъ̀рцащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие скъ̀рцаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие скъ̀рцащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие скъ̀рцащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие скъ̀рцащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие скъ̀рцащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие скъ̀рцащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие скъ̀рцайки - деепричастие скъ̀рцал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие скъ̀рцалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие скъ̀рцалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие скъ̀рцала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие скъ̀рцалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие скъ̀рцало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие скъ̀рцалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие скъ̀рцали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие скъ̀рцалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
- 1. скърцам
- - Намажи вратата със зехтин да не скърца
Виж повече- - Подмазвам/подмажа колата да не ни скърцат
- - Пъхам си (пъхвам си/пъхна си) пръста там, дето скърца вратата
- - Скърца ми колата
- - Скърцам като върбов клин
- - Скърцам като колело без катран
- - Скърцам като неподмазан клуп
- - Скърцам <със> зъби
скъ̀рцам, -аш, несв., непрех. При триене на твърди предмети — произвеждам или издавам остър, рязък звук.
По всички посоки се точат и скърцат биволски коли от околните села. А. Каралийчев. Замърсените широки дъски на пода се бяха изметнали като корита и когато се ходеше по тях, шумно скърцаха. Хар. Русев. Елка чуваше как от време на време на тавана скърцаше мишка и по керемидения покрив бавно минаваха меките стъпки на котка. Елин Пелин. Пише той нещо, пише до съсипване. Но все му се струва, че перото, което скърца бързо по книгата, му шепне: тиква, тиква, тиква. Елин Пелин. □ Скърцам със зъби — много се ядосвам, сърдя се за нещо. И скърца със зъби татарин / от злоба и ненавист бясна. Вазов.Виж повече