изскъ̀рцвам - първо лице, единствено число, сегашно време изскъ̀рцваш - второ лице, единствено число, сегашно време изскъ̀рцва - трето лице, единствено число, минало свършено време изскъ̀рцваме - първо лице, множествено число, сегашно време изскъ̀рцвате - второ лице, множествено число, сегашно време изскъ̀рцват - трето лице, множествено число, сегашно време изскъ̀рцвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изскъ̀рцвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изскъ̀рцвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изскъ̀рцваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изскъ̀рцваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изскъ̀рцвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изскъ̀рцвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изскъ̀рцващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изскъ̀рцващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изскъ̀рцващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изскъ̀рцваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изскъ̀рцващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изскъ̀рцващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изскъ̀рцващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изскъ̀рцващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изскъ̀рцващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изскъ̀рцвайки - деепричастие изскъ̀рцвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изскъ̀рцвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изскъ̀рцвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изскъ̀рцвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изскъ̀рцвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изскъ̀рцвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изскъ̀рцвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изскъ̀рцвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изскъ̀рцвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ИЗСКЪ̀РЦВАМ, -аш, несв.; изскъ̀цам, -аш, св., непрех. Издавам краткотрайно скърцане веднъж или няколко пъти.
Чуваше се дори как някъде из коридора изскърцва от време на време незатворена врата. К. Калчев, ЖП, 430. Звънецът отекна плахо, някъде навътре в апартамента, чу се как изскърца разсъхнат паркет. Л. Михайлова, Ж, 18. Яков Мойсеевич седна пръв. Пружините на канапето остро изскърцаха под тежкото му охранено тяло. М. Марчевски, П, 93. – Чух го, че седна на трикракото столче пред огнището – столчето изскърца. А. Дончев, ВР, 270. Докато чакаха на трамвайната спирка, зад Фучик изскърцаха спирачки. – Господине, днес возим войниците и офицерите до казармите безплатно. В. Геновска, ПЮФ, 79. Той изскърца злобно със зъби и се промушна малко по-нататък. Ив. Вазов, Съч. VII, 158. Славена се плашеше, че баща му ще пропъшка и изскърца със зъби, докато преври мъката му. Ст. Даскалов, ЕС, 158.Виж повече