ЛЕКСИТ

Порталът е в процес на разработка. Данните в Граматичния речник отразяват правописа преди 2002 година и при някои от думите може да са настъпили промени.

Основна форма: стѝга - Глагол, безличен, несвършен вид, непреходен, интранзитива тантум

Форми:

стѝга - трето лице, единствено число, минало свършено време
стѝгаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време
стѝгало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 достатъчно - стига

Резултати от: Фразеологизми в Инфолекс:

1. стига
- Не е ни за стига, ни за среща
- Не ти треба ни у стига, ни у среща
- Няма ни стига, ни среща
Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

стѝга, мн. няма, ж. Диал. Настигане, стигане. Пътят е дълъг, няма стига. □ Добра стига (диал.) — поздрав при настигане на път. Добра стига, хей юнаци! — някой се обади. Вазов. Добра стига! — поздрави ги той и без много да му мисли попита: — Бре байовци, накъде се отива за ада? Елин Пелин.

стѝга нареч. За израз на заповед, подкана, пожелание — не е нужно повече; доста, достатъчно.
— Стига, стига — извика гневно и нетърпеливо кметът — нямам време да се занимавам с вашите глупости. Ал. Константинов. Стига! Не ти давам да пиеш капка повече. Елин Пелин. Дърто, стига си дрямал! Хайде, лягай си! К. Петканов. □ Стига да, стига само да — сложни подчинителни съюзи за изразяване на условие; достатъчно е да. Човек всичко може да достигне, стига само да иска. В. Друмев. А от езика може да се извлече всичко, стига да има майстор, комуто да е отръки. П. П. Славейков.
Виж повече