стѝга - трето лице, единствено число, минало свършено време
стѝгаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време
стѝгало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие
- 1. стига
- - Не е ни за стига, ни за среща
See more- - Не ти треба ни у стига, ни у среща
- - Няма ни стига, ни среща
стѝга, мн. няма, ж. Диал. Настигане, стигане. Пътят е дълъг, няма стига. □ Добра стига (диал.) — поздрав при настигане на път. Добра стига, хей юнаци! — някой се обади. Вазов. Добра стига! — поздрави ги той и без много да му мисли попита: — Бре байовци, накъде се отива за ада? Елин Пелин.
стѝга нареч. За израз на заповед, подкана, пожелание — не е нужно повече; доста, достатъчно.