стова̀рвам - първо лице, единствено число, сегашно време стова̀рваш - второ лице, единствено число, сегашно време стова̀рва - трето лице, единствено число, минало свършено време стова̀рваме - първо лице, множествено число, сегашно време стова̀рвате - второ лице, множествено число, сегашно време стова̀рват - трето лице, множествено число, сегашно време стова̀рвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време стова̀рвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време стова̀рвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време стова̀рваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време стова̀рваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време стова̀рвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение стова̀рвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение стова̀рващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие стова̀рващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие стова̀рващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие стова̀рваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие стова̀рващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие стова̀рващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие стова̀рващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие стова̀рващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие стова̀рващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие стова̀рвайки - деепричастие стова̀рвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие стова̀рвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие стова̀рвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие стова̀рвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие стова̀рвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие стова̀рвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие стова̀рвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие стова̀рвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие стова̀рвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие стова̀рван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие стова̀рвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие стова̀рваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие стова̀рвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие стова̀рваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие стова̀рвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие стова̀рваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие стова̀рвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие стова̀рваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 разтоварвам - стоварвам
стовàрвам, -аш, несв.; стовàря, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Свалям товар; разтоварвам. Те бяха стоварили някъде въглищата и сега си отиваха. Йовков. Смъкнали камъните и ги стоварили в моя двор, тъкмо на мястото, където смятам да издигна новата къща. А. Каралийчев. 2. Прен. Прехвърлям върху другиго. Най-после дали нямаше мнозина между тия нещастници, които да свалят от себе си вината и я стоварят върху апостолите? З. Стоянов. Върху тях стовари и отговорността, за дето не може сега да се уреди въпросът за гората. Влайков. 3. Прен. Разг. Удрям силно, тежко. Хвана дъската за единия край и я стовари по главата му със страшни сила. Вазов. Гледаш ли тоя юмрук? Един като ти стоваря по тиквата! К. Петканов. стоварвам се, стоваря се страд. Тук ще се стоварват тухлите.Виж повече