суѐтност - единствено число, нечленувано суетността̀ - единствено число, членувано
1 пустота - празнота (прен.) - безсмисленост (книж.) - безсмислие - суета - суетност 2 тщеславие (книж.) - суета - суетност - снобизъм (книж.)
суèтност, -ттà, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество или проява на суетен.
Да кара хубави коне за Манолаки не беше гордост и суетност — тъй той се чувствуваше по-сигурен. Йовков. Евстати обичаше да ходи в спретнат и чист костюм не от суетност. А. Гуляшки. 2. Нещо празно, безсмислено; суета. А разсеял бих тъмите, превъзмогнал бих и страх / и понесъл бих се гордо над суетности и прах. Хр. Ясенов.Виж повече