пустота̀ - единствено число, нечленувано пустота̀та - единствено число, членувано
1 безлюдност (книж.) - пустота - пустош - мъртвило (разг.)2 пустота - празнота (прен.) - безсмисленост (книж.) - безсмислие - суета - суетност
ПУСТОТА̀ ж. 1. Само ед. Отсъствие, липса на движение, живот, шум; безлюдност, безмълвие.
Беше гора без начало и край, .. Ала никакво звънче нямаше сега, нито шуртене на ручей, нито вик на птиче. Само едно натрапчиво и тревожно усещане на памтивековна пустота, в която дори зверовете са изчезнали. К. Константинов, ППГ, 350. В къщата им нямаше радост. Вечно мълчание пълнеше голямата стая .. и цветята .. страдаха от мъка пред тая пустота и глухота. Елин Пелин, Съч. III, 99. Заключили външната врата, сами сред страшната тишина и пустота на стаите .., двамата изчакаха да се стъмни съвсем. Д. Ангелов, ЖС, 674. Дълбока и странна е денем тишината на тая гора .. Все пак някакъв невидим живот се чувствува и неволно въображението иска да насели тая глуха пустота. Й. Йовков, Разк. II, 33. От богатите и весели села, .., бяха останали само пепелища .. Човек не се срещаше, глас не се чуваше, като че ли пустота и мъртвило бяха царували из тия краища от самото сътворение на света. А. Гуляшки, ЗВ, 463.Виж повече2. Само ед. Прен. Липса, отсъствие на духовен живот, на високи стремежи. За мен не е важно, че гражданките са били напети и перести. Това са в много случаи лустра, под които се крие безгранична суетност, неизбродна пустота. Н. Попфилипов, РЛ, 74. Обяснявам си, обаче, пустотата на жените: жената е една смес от суетност, капризи и глупост. Ив. Вазов, Съч. XI, 194. Хората те гнетят с пустотата си, с дребнавите си сметки и неутолимия си егоизъм. Й. Йовков, Разк. III, 196. Напоследък доктор Загорски следеше с тревога как от семейните отношения на Найден и Фотина оставаше само външната форма. Докторът често мислеше, че духовната пустота, вътрешната отчужденост ще доведат някой ден Найдена до сериозни сътресения. В. Геновска, СГ, 270. Ние сме виждале много пъти как десетйолетното дете задава на своият воспитател такива вопроси, които той и насън не е сънувал. Разбира са, че за подобни педагоги школската дисциплина и сляпото повиновение са потребни като „хляб насущний“, защото без тях тяхната пустота и невежество би се откриле при първият случай. Знан., 1875, бр. 22-23, 352.
3. Само ед. Прен. Празнота, отсъствие на чувства. Светът му беше чужд, до него не стигаше нито едно събитие, огромна пустота изпълваше цялото му същество. Св. Минков, РТК, 40. Сега вестниците се трупаха, той ги разгръщаше понякога и ги оставяше с чувство на безразличие и пустота. Г. Караславов, Избр. съч. I, 179-180. Може би и той щеше да се чувствува щастлив, ако не беше тази ужасна и смразяваща пустота, която зееше в душата му. А. Гуляшки, Л, 438. Той се върна съвсем убит .. Защо живее?... Защо се е родил?... Къде да избяга, за да се скрие от пустотата, която тъй настойчиво го дебне? М. Кремен, СС, 84. Как са свършват големите веселби! — думаше той, и как те оставят в душата една пустота чюдна, когато замине глъчката! И. Адженов, ВК (превод), 46.
4. Рядко. Необитавана, пуста местност; пустош, пущинак. Край гората се спряха .. Пустота и самотни мъртви кърища се мяркаха пред тях вред докъдето им виждаха очите. Ц. Церковски, Съч. III, 154. Из загорели черни угари самотно стърчат обрулените от бури и ветрове дървета и тъжно гледат на околната пустота. Ц. Церковски, Съч. III, 36. И тръгнах на запад, и вървях през пустота, защото не знаех тия земи, докато видях нещо да се прелива от злато и блясък. А. Дончев, ВР, 177.