пу̀стош - единствено число, нечленувано пустошта̀ - единствено число, членувано пу̀стоши - множествено число, нечленувано пу̀стошите - множествено число, членувано
ПУ̀СТОШ, -та̀, мн. -и, ж. и (рядко) м. 1. Пусто, необитаемо място; пущинак, пустота. Скалите стърчаха все по-нависоко, тежаха струпани на огромни камари, жълтееха се проядени и промити пясъчници, рядко ще се отвори полянка с избеляла бодлива трева, а по-нататък дълго не можеше да се види земица или какъв да е стрък. Пустош навред. Д. Талев, ГЧ, 111-112.