пу̀стош - единствено число, нечленувано пустошта̀ - единствено число, членувано пу̀стоши - множествено число, нечленувано пу̀стошите - множествено число, членувано
ПУ̀СТОШ, -та̀, мн. -и, ж. и (рядко) м. 1. Пусто, необитаемо място; пущинак, пустота. Скалите стърчаха все по-нависоко, тежаха струпани на огромни камари, жълтееха се проядени и промити пясъчници, рядко ще се отвори полянка с избеляла бодлива трева, а по-нататък дълго не можеше да се види земица или какъв да е стрък. Пустош навред. Д. Талев, ГЧ, 111-112.
Приятно му бе да върви като призрак в тая безкрайна сива пустош, в която снегът се сливаше с мъглата и гдето нямаше ни едно дръвче или по-голяма скала за ориентировка на туристите. А. Христофоров, П, 9. — Наоколо пустош, голи баири, всичко бе изгорено от слънцето и всичко живо бе прогонено от там. Й. Радичков, К, 17. Горската пустош беше се отразила и на характера им: те бяха мълчаливи, рядко разменяха помежду си по някоя дума. М. Марчевски, ТС, 35. Народът тях ги змейски свърталища зове, или пък Тилилейски усои .. тез тъмни пустоши са страшни за самите най-диви зверове. П. П. Славейков, КП ч. III, 56-57.See more2. Само ед. Отсъствие, липса на движение, живот, шум; пустота, безлюдност, безмълвие. Викът ти се прехвърля от рид на рид .. Навярно първият човек с такава виеща болка е огласял пустошта на планетата. Бл. Димитрова, Л, 26. Тук-там продължаваха да блещукат прозорците като залутани светлинки, но накрай и те се изгубиха в мрака. Зловещата пустош ни обкръжи отвред. П. Бобев, К, 30. Наблизо някъде в дола почукваше кълвач неравномерно, на пресекулки, сякаш потракваше телеграф, за да напомни, че в тая привидно застояла глуха пустош има живот, движение, грижи. Т. Харманджиев, КВ, 114. Накъде се е запътило такова самичко и уплашено в късната нощ? Няма ли то родители и кой го [момиченцето] е оставил да излезе само, не се ли страхува от глухата пустош на нощните улици? П. Вежинов, СО, 136.
3. Само ед. Прен. Отсъствие, липса на духовен живот и духовни интереси; душевна празнота, пустота. Тя бе от ония жени, дето се казва за тях: „Плюла си е на сурата!“. Но умееше своя вътрешен пустош така да прикрие пред обществото, че да я приемат навсякъде като чиста, порядъчна жена. Ст. Даскалов, СЛ, 249. От издателството „Нов свят“, .., ние ще черпим духовна храна, а книгите, които ще внасяме във Военното училище и казармите, ще станат истински светилници на просвета в казармената пустош. П. Илиев, ЛВ, 8.
4. Само ед. Прен. Разш. Празнота, отсъствие на чувства; пустота. Искаше да го зарадва, да се помири с него, .., и самата тя тъй самотна, да разведри страшната пустош на неговите дни и нощи. А. Христофоров, А, 224. И една тиха тъга обзема душата, препълнена с видения, величествени и тайнствени и стояща пред грозната действителност на пустоша и смъртта. Ив. Вазов, Съч. XVII, 167. Ангелика и сама за себе си беше като сянка — не усещаше ни собственото си тяло, ни колебливите удари на замрялото си сърце, изпълваше я някаква пустош. Д. Талев, ГЧ, 365. Оставил ли беше нещо зад себе си? Нищо. Пустош. Страдания. М. Грубешлиева, ПИУ, 306. Без рискуване, без навеждане над бездна остава само пустошът на делничното. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 280.