дивота̀ - единствено число, нечленувано дивота̀та - единствено число, членувано
ДИВОТА̀, мн. няма, ж. 1. Състояние на изостаналост в културно или интелектуално отношение на човек, група от хора, общество и под.; дивотия, простотия. Докторът .. държеше повече първата си тема: оплакване от условията на живота тука и от дивотата на обществото. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 138.