пущина̀к - единствено число, нечленувано пущина̀ка - бройна форма пущина̀кът - единствено число, членувано - пълен член пущина̀ци - множествено число, нечленувано пущина̀ците - множествено число, членувано
- 1. пущинак
- - Хващам/хвана пущинаците
ПУЩИНА̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Пусто, диво, необитаемо място; пустош.
Керванът навлязъл все по-навътре в неизбродния горски пущинак и спрял тъкмо там, гдето било най-безлюдно, най-диво, най-непристъпно. О. Василев, ЖБ, 5. Ти за вашата ли къща отиваш? Ти да си жив, Донко, тя изгоря .. нали видиш, пущинак е станало. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 85. Макар и млада, тополовата горичка беше завоювала изцяло това място и от гол пущинак, по който се припичаха само гущери и змии, брегът се превърна в прохладна градина. В. Райков, ПВ, 88. Тръгнаха по една пътека през пущинак, обрасъл със суха трева и магарешки тръни. Ем. Манов, ДСР, 147. Кой е луд да тръгне насам в тия пущинаци всред тая люта зима! Вълците ще го изядат, преспи ще го затиснат. Д. Рачев, СС, 274.See more2. Прен. Населено място, което е откъснато, слабо развито, изостанало и с малко население. Жената на Иванов живееше в града .. и съвсем нарядко .. идваше тук. Какво да прави в този селски пущинак. Ст. Марков, ДБ, 32. — Разбрах — каза му Гита, — че ти си истински хапльо, щом не можа да уредиш софийското ни жителство. Отсега обаче ти заявявам, че ще те зарежа, ако си намислил да останеш в тези пущинаци. К. Калчев, СТ, 136-137. — Я да бе се посветил на музиката, Европа, целият свят щяха да бъдат негови! А сега — в пущинака! — лелята въздъхна. Бл. Димитрова, ПКС, 265. — Тя как е? .. Добра ли е? .. Добра е, — разсеяно отвърна след минута Радев .. — Но не е родена тя за тоя пущинак. О. Василев, Т, 205.
3. Остар. и диал. Човек, който обича да се скита по диви, необитаеми места (Н. Геров, РБЯ). Гиди пущинако ниедни! Н. Геров, РБЯ ІV, 403.
◊ Хващам / хвана пущинаците. Разг. Забягвам нанякъде, запилявам се някъде, обикн. далече от населени места. — Ний отроците знаем и друго: да хванем пущинаците. Да видим тогава що ще вземат от нас болярите — ризата от голия и цървулите от босия. Ст. Загорчинов Избр. пр ІІІ, 309. Да целунат [хайдутите] рожбата в люлката .. и с първи петли да хванат пущинаците, защото навсякъде подире им вървят турски потерии. Вл. Свинтила, СЗЗ, 358.