пустота̀ - единствено число, нечленувано пустота̀та - единствено число, членувано
1 безлюдност (книж.) - пустота - пустош - мъртвило (разг.)2 пустота - празнота (прен.) - безсмисленост (книж.) - безсмислие - суета - суетност
ПУСТОТА̀ ж. 1. Само ед. Отсъствие, липса на движение, живот, шум; безлюдност, безмълвие.