ЛЕКСИТ


Основна форма: съвършѐн - Прилагателно

Форми:

съвършѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано
съвършѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
съвършѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
съвършѐна - единствено число, женски род, нечленувано
съвършѐната - единствено число, женски род, членувано
съвършѐно - единствено число, среден род, нечленувано
съвършѐното - единствено число, среден род, членувано
съвършѐни - множествено число, нечленувано
съвършѐните - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 пълен - съвършен - абсолютен - стопроцентов (прен.) - кръгъл (прен.; разг.; неодобр.)
2 идеален - перфектен (книж.) - съвършен

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 съвършен - несъвършен
2 съвършен - примитивен
3 съвършен - прост
Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

съвършèн, -а, -о, прил. 1. Който притежава положителни качества във висша степен; превъзходен, истински.

Желязото под неговия чук добиваше неочаквано такива съвършени форми, каквито той не би могъл да направи и при най-бавната и внимателна работа. Йовков. 2. Който е изразен в крайна степен; пълен. Той не можеше да търпи този постоянен и безпричинен смях на дъщеря си, която по веселия си характер беше съвършена противоположност на неговия холерически темперамент. Вазов.

Виж повече