непъ̀лен - единствено число, мъжки род, нечленувано
непъ̀лния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
непъ̀лният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
непъ̀лна - единствено число, женски род, нечленувано
непъ̀лната - единствено число, женски род, членувано
непъ̀лно - единствено число, среден род, нечленувано
непъ̀лното - единствено число, среден род, членувано
непъ̀лни - множествено число, нечленувано
непъ̀лните - множествено число, членувано
Виж повече
НЕПЪ̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който не е пълен догоре, докрай; в който има още място. И днес мога / във шестия ковчег, непълен още, / аз нова шепа злато да изсипа. Ив. Вазов, ИГХ (превод), 101. Загдето [съдебен чиновник]