откъ̀слечен - единствено число, мъжки род, нечленувано откъ̀слечния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член откъ̀слечният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член откъ̀слечна - единствено число, женски род, нечленувано откъ̀слечната - единствено число, женски род, членувано откъ̀слечно - единствено число, среден род, нечленувано откъ̀слечното - единствено число, среден род, членувано откъ̀слечни - множествено число, нечленувано откъ̀слечните - множествено число, членувано
1 незавършен - неизчерпателен - частичен - непълен - откъслечен - фрагментарен (книж.)2 откъслечен - фрагментарен (книж.) - несвързан - разпокъсан
ОТКЪ̀СЛЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. За звукове, шум, говор и под. — който е съставен от несвързани, откъснати една от друга части; несвързан, откъснат.
Тук-там горяха огньове и около тях се чуваха откъслечни разговори или продължителни, дълбоки и болезнени охкания. Елин Пелин, Съч. II, 39. Дочуваха се откъслечни фрази: — Хей там, по-бързо нареждайте дървата. Кр. Григоров, Р, 64. Чуваха се само остри хриптения, въздишки и задавени, откъслечни псувни. Г. Караславов, Избр. съч. I, 315.Виж повече