разпокъ̀сам - първо лице, единствено число, сегашно време разпокъ̀саш - второ лице, единствено число, сегашно време разпокъ̀са - трето лице, единствено число, минало свършено време разпокъ̀саме - първо лице, множествено число, сегашно време разпокъ̀сате - второ лице, множествено число, сегашно време разпокъ̀сат - трето лице, множествено число, сегашно време разпокъ̀сах - първо лице, единствено число, минало несвършено време разпокъ̀сахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време разпокъ̀сахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време разпокъ̀саха - трето лице, множествено число, минало несвършено време разпокъ̀саше - трето лице, единствено число, минало несвършено време разпокъ̀сай - второ лице, единствено число, повелително наклонение разпокъ̀сайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение разпокъ̀сал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие разпокъ̀салия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие разпокъ̀салият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие разпокъ̀сала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие разпокъ̀салата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие разпокъ̀сало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие разпокъ̀салото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие разпокъ̀сали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие разпокъ̀салите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие разпокъ̀сан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие разпокъ̀сания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие разпокъ̀саният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие разпокъ̀сана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие разпокъ̀саната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие разпокъ̀сано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие разпокъ̀саното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие разпокъ̀сани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие разпокъ̀саните - множествено число, членувано, страдателно причастие
РАЗПОКЪ̀САН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от разпокъсам като прил. 1. Който е на отделни парчета, късове или с нарушена цялост, с дупки на много места обикн. поради дълга или невнимателна употреба. По стените бяха се повлекли вече паяжини. От шкафа, в който лежеха две-три разпокъсани книги, от старата географическа карта на двете земни половини, увиснала като счупено крило на стената, .. — от всичко лъхаше тъга, сънливост и безверие в науката. Елин Пелин, Съч. І, 111. Селските люде се разпиляха след сиромашката вечеря — някои налягаха тук и там върху прогнили, разпокъсани сламени рогозки край стените по широкото помещение. Д. Талев, ПК, 378. Пред учителите бе почти послушен, но не търпеше възраженията и водачеството на връстниците си, та за майка му не бе изненада да го посреща с разпокъсани дрехи и цицини по главата. П. Маджаров, СЗ, 98. Разпокъсан вестник. Разпокъсана стара чанта. ● Обр. А над хълма и над цялата долина между разпокъсаните облаци ту се показваше, ту отново се скриваше закъснялата нащърбена луна. М. Марчевски, МП, 5.Виж повече2. Който е с разрушено единство, на много части, дялове или групи. Но подир победния път на гарибалдийците бяха останали само избелелите листове на възванията. От стоборите те зовяха народа да се дигне, да изгони австрийците и обедини своето разпокъсано отечество. Ст. Сивриев, ПВ, 71. В края на XIV в. разпокъсаното българско царство, .., подпада под турска власт и загубва своята политическа самостойност. Б. Пенев, НБВ, 3. Из стана занаизлизаха една след друга леки татарски групи и препускаха конете си в красив галоп .. Сякаш чакаха някого. Единични закъснели ездачи и разпокъсани групи ги догонваха бързо. Кр. Велков, В [еа]. Макар че Скайлер твърди, че „не е възможно Македония да се приема за еднороден в етническо отношение район“, .., той потвърждава, че освен малобройно разпокъсано турско население, „останалата част .. е чисто българска“. ВИС, 2007, кн. 1-2, 90.
3. Който се извършва с прекъсвания, паузи и без съгласуваност, връзка между отделните части. В тези къси студени дни и в дългите вечери ние седяхме край печката и водехме някакви бавни, разпокъсани разговори за какво ли не. Г. Марков, ЗРБ [еа]. — Той е зад онази стена от въглища! — провикна се Еди. — Прикривайте ме! Разпокъсан огън удари стената и от нея се разлетяха парчета въглища. Н. Розова, ДГ (превод) [еа]. Разпокъсана дрямка. // Който се чува, звучи с прекъсвания, паузи. Самотно, приглушено звучаха тия разпокъсани гласове. Не се и усещаше в гъстия здрач на снежната нощ, че наблизо имаше човешки жилища, живи люде. Д. Талев, ГЧ, 207. Нищо не нарушаваше обаче разсъмването. Само вятърът шеташе в това снежно дефиле и донасяше издалеко разпокъсан кучешки вой. Й. Радичков, НС 1987, 48. Пак се разнесоха разпокъсани почуквания по вратата. Вл. Зарков, МИСД (превод) [еа]. Разпокъсана мелодия.