Основна форма: незавъ̀ршен - Прилагателно

Форми:

незавъ̀ршен - единствено число, мъжки род, нечленувано
незавъ̀ршения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
незавъ̀ршеният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
незавъ̀ршена - единствено число, женски род, нечленувано
незавъ̀ршената - единствено число, женски род, членувано
незавъ̀ршено - единствено число, среден род, нечленувано
незавъ̀ршеното - единствено число, среден род, членувано
незавъ̀ршени - множествено число, нечленувано
незавъ̀ршените - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 недовършен - незавършен - несвършен
2 незавършен - неизчерпателен - частичен - непълен - откъслечен - фрагментарен (книж.)
3 незавършен - неприключен - открит - неразрешен - нерешен - неуреден - неоправен (разг. ) - висящ (прен.)

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 незавършен - довършен
2 незавършен - завършен
3 незавършен - привършен
Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

НЕЗАВЪ̀РШЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е свършен, завършен, довършен изцяло, напълно, докрай; недовършен.

Той ми показа незавършената сграда пред нас. Л. Александрова, ИЕЩ, 171. В главата му се роеха бързи, незавършени мисли. Несвикнал да работи така разпалено, мозъкът му нареждаше люти, пламтящи, накъсани мисли. Д. Немиров, Б, 92. Освен една сбирка стихове,.., всичко друго и свършено, и незавършено съм унищожил. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 357. Ще трябва да се съжалява, че тази великолепна серия от исторически романи остава завинаги незавършена напълно. Б. Шивачев, Съч. I, 131. Незавършена химична реакция. Незавършена симфония.

2. За художествено произведение, за образ, герой от художествено произведение — който не е изграден цялостно, пълноценно и не е достатъчно убедителен. Макар смъртта на този забележителен човек да е описана с голяма художествена сила,.., като художествен образ той си остава незавършен. С, 1951, кн. 5, 166.

Виж повече