непъ̀лен - единствено число, мъжки род, нечленувано непъ̀лния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член непъ̀лният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член непъ̀лна - единствено число, женски род, нечленувано непъ̀лната - единствено число, женски род, членувано непъ̀лно - единствено число, среден род, нечленувано непъ̀лното - единствено число, среден род, членувано непъ̀лни - множествено число, нечленувано непъ̀лните - множествено число, членувано
See more
НЕПЪ̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който не е пълен догоре, докрай; в който има още място. И днес мога / във шестия ковчег, непълен още, / аз нова шепа злато да изсипа. Ив. Вазов, ИГХ (превод), 101. Загдето [съдебен чиновник]