пъ̀лен - единствено число, мъжки род, нечленувано пъ̀лния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член пъ̀лният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член пъ̀лна - единствено число, женски род, нечленувано пъ̀лната - единствено число, женски род, членувано пъ̀лно - единствено число, среден род, нечленувано пъ̀лното - единствено число, среден род, членувано пъ̀лни - множествено число, нечленувано пъ̀лните - множествено число, членувано
1 пълен - ненакърнен - цял 2 пълен - неограничен - абсолютен - безусловен 3 пълен - съвършен - абсолютен - стопроцентов (прен.) - кръгъл (прен.; разг.; неодобр.)See more4 пълен - изчерпателен - обстоен - подробен - обстоятелствен - детайлен (книж.)5 пълен - изчерпателен - основен - генерален - цялостен - всестранен - тотален (книж.) - всецял (книж.)6 пълен - завършен - цялостен 7 тлъст - дебел - пълен - охранен - угоен - шишкав (разг.) - четвъртит (прен.; разг.)8 пълен - диаметрален (за противоположност или пр9 пълен - цялостен - комплексен 10 пълен - цялостен - тотален (книж.) - всеобхватен - всеобемен (книж.) - всеобемащ (книж.)11 пълен - комплектен
See more
- 1. пълен
- - В пълен ход
See more- - В пълна власт
- - В пълната си сила и в силата си
- - Главата ми е пълна с бръмбари
- - Главата ми е пълна с мухи
- - Главата ми е пълна със слама
- - Джобът ми е пълен
- - Намирам се под <пълна> пара
- - Очи пълни, ръце празни
- - Под <пълна> пара съм
- - Пълна ми е душата
- - С пълна пара
- - С пълни шепи
- - С пълно гърло
- - Шума, вълна, торба да е пълна
- - Викам с пълен глас
- - Викам с пълни гърди
- - Дишам с пълни гърди
- - Извиквам/извикам с пълни гърди
- - Пълни очи, празни ръце
- - С пълен газ
- - Чаша пълна, жена гладна
- - Говоря с пълен глас
- - Давам/дам пълен ход на нещо
- - На пълни обороти
ПЪ̀ЛЕН1, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За съд, предмет — който е с обем, зает изцяло, докрай с нещо (течност, предмети, храна и др.). Противоп. празен1. Отиде [Стоян] при кладенеца и извади пълна кофа. К. Петканов, СВ, 30. Искам да дигна пълна чаша, да я пресуша до дъно. Ал. Константинов, Съч. І, 207. Тоя конник бе един селски поп, разседнал тежко въз едно малко конче, натоварено с две пълни козени торби. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 105. След вечерята имаше и танци .. Танцувал съм и само когато сме били двама души в една стая, .., но трима мъже и две жени на семейна вечеря, и то с пълни стомаси, това вече не го разбирам. М. Радев, СР, 32. — Невесто, невесто, момко ти е болен, / невесто, невесто, лебец му се руча! / — Пуни нощви сос леб, кьорав ли е да земе! Нар. пес., СбНУ Х, 108. Пълна бъклица с вино. ● Нар.-поет. П ъ л е н <и> р а в е н. Султан Селим седеше, / в ръка чаша държеше, / пълна и равна с ракия. Нар. пес., СбНУ ХХV, 88. Ѐ че иде Ралинов бащица, / в ръка носи тасче позлатено, / пълно равно със жълти жълтици. Нар. пес., СбНУ ІІІ, 78. П ъ л е н п ъ л н и ш а в. Тоя добър старец .. се грижеше да има в зимника постоянно по няколко килца вино. А пък в критически минути мъдрата баба попадия сѐ намираше да извади от ковчега си едно шишенце, пълно пълнишаво. Елин Пелин, Съч. І, 63. // За огнестрелно оръжие — в който има неизгърмян патрон или барут; зареден. Противоп. празен1, незареден. Гога Ярмов и Йоско Пачев винаги носеха в поясите си пълни револвери. Д. Талев, И, 194. Втурна се [Вълко] в бараката и грабна пълната карабина. Но тутакси се отказа да стреля. Ем. Станев, ПЕГ, 31. Намериха и черешовите топове .. Освен два, другите стоеха още пълни. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 159. Пълна пушка едного плаши, а празната — двамина. П. Р. Славейков, БП ІІ, 90.
2. За помещение, място, превозно средство — който е зает изцяло, докрай с хора, животни или предмети. Противоп. празен1. Влакът е пълен с пътници — италианци, французи, шопи, граждани. Ив. Вазов, Съч. ХVІІ, 34. Затворите бяха пълни с непокорни селяни, занаятчии, учители, съдилищата работеха трескаво. Д. Талев, И, 466. Вместо на по-сухо място, той ги [конете] заведе в една изрътена от дъжда трапчина, пълна с пясък и тиня, навлечени от пороищата. Й. Йовков, ЖС 1935, 188. Пълен автобус. Пълна зала. Пълен стадион. Пълна къща с хора. // За маса — който е покрит, отрупан с много и разнообразни ястия и питиета; богат. Пълна маса с ордьоври и вина. ● Нар.-поет. За маса — п ъ л е н <и> р а в е н. Зажени се бела Неда, ле, / тръгнал е Пейо трапези / трапези, пуни и равни, ле. Нар. пес., СбНУ Х, 105.
3. Който обхваща, съдържа всички необходими елементи, съставни части на нещо без изключение; цялостен. Съчиненията му [на Каравелов] са издавани на няколко пъти и по няколко начина; най-пълното издание .. [е] 8 тома. Б. Ангелов, ЛС, 203-204. Чест прави на г. Пенчо Славейков, че е издал тия два тома от избраните стихотворения от баща си. Трябва да имаме едно още по-пълно събрание от негови съчинения, дето да влезе всичко, що е излязло от перото му. К. Величков, ПССъч. VІІІ, 87. Това беше най-пълният, най-добре систематизираният и най-широко използваният учебник по химия. К. Манолов, ВХ, 30. Между тоя старинен инвентар най-много се хвърляше в очи едно нещо: това бяха няколко пълни комплекта от звънци — хлопатари. Й. Йовков, Разк. ІІ, 30. Пълна библиография. Пълен адрес. Пълен отчет. Пълен списък. Пълно бойно въоръжение.
4. Който е с цял, ненакърнен размер, в цялото определено количество. — Ако искаш да получиш заплата за днес, трябва веднага да почнеш работа — каза ми той. — Ще ти платя пълна надница, макар че .. три часа от работния ден са вече минали. Б. Райнов, ДВ, 124. Пълна заплата. В пълен ръст. // За време, период — който е в своята цялост, точно колкото е определено. Пълен работен ден. Пълни три месеца. Пълни две години.
5. Който обхваща в последователност всички необходими фази, етапи от началото до края. Пълният курс на учението са продължава седем години. Знан., 1875, бр. 19, 300. Пълен оборот. Пълен работен цикъл. Пълна обиколка. Пълно завъртане.
6. Прен. Който се проявява в своята завършеност, изчерпаност, цялост; абсолютен. Най-важното условие е превозните средства да се поддържат в пълна техническа изправност, като се обръща най-много внимание на това спирачните механизми да бъдат в ред. ВН, 1959, бр. 2471, 1. А князът не крие своя възторг от новосформираните български дружини, които според думите му са „въплъщение на духа“, преминал през всички изпитания, за да стигне до пълната си победа. К. Странджев, ЖБ, 72. Имах пълна свобода да отговарям както искам на въпросите. К. Величков, ПССъч. І, 23. При една атака египтяните с ужас видели, че настъпващите персийски воини държат пред гърдите си вместо щит... котки. От страх да не би да убият случайно някоя котка, египтяните не се решавали да стрелят и сражението завършило с пълното им поражение. К, 1974, кн. З [еа]. Имам пълно право. Пълен триумф. Пълен хаос. Пълна капитулация. Пълна катастрофа.
7. Прен. Който е изразен в най-висока степен; най-силен, най-висок, максимален. Седемнадесетгодишният младеж знаеше, че между баща му и майка му съществува пълна отчужденост... „Защо не се разбират?“ — питаше се болно, като натискаше с пръсти слепите си очи. Д. Ангелов, ЖС, 129. В гнета на безизходност пълна / безумна любовта ни пламна. Е. Багряна, ЗМ, 23. Пълна сила. // Който се проявява изцяло, в своята пълнота1, цялостност; абсолютен, съвършен. Петранов не можеше да не забележи, че старшият е доволен и има пълно доверие в него. Й. Йовков, Разк. І, 190. Младен посрещна тая вест с пълно безразличие, дори не запита тежко или леко е болно детето. К. Петканов, БД, 163.
8. Прен. За човек с някакво качество, съдържащо се в значението на определяното съществително име — който притежава посоченото качество в най-висока степен; кръгъл, съвършен, абсолютен. Византия не само продължи да съществува, но запази своето световно положение, .. остана пълен господар в земите на задморския изток. П. Мутафчиев, КБ [еа]. Трябва да си пълен идиот, за да не забогатееш от такава сделка. Пълен глупак.
9. Прен. Обикн. с предл. с и същ. Който е изцяло проникнат, обхванат, обзет от чувството, преживяването и под., означено от съществителното. Две сини, огромни от светлината очи сияеха на лицето му. Изглеждаше още млад, пълен с радост към света. А. Дончев, ВР, 15. Навярно сега сърцето му е пълно с неспокойни мисли, със страх, с неизвестност. П. Вежинов, ДБ, 152. Душата му [на Агамемнон] бе .. пълна с гняв, а очите му бяха подобни на огън разискрен. Ас. Разцветников, Избр. пр ІІІ (превод). Когато сърцето е пълно, когато прелива от блаженство на щастливата любов, тогава и ледовитата пустиня се преобръща в рай за нас. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 33. // С предл. с и същ. За очи, поглед, глас и под. — който изразява във висока степен някакво чувство, преживяване, означено от съществителното. По очакващите му очи, пълни със страх, Христина отгатна какво става в душата му. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 166. Хъшовете първи път виждаха русите и хвърляха към тях погледи, пълни с любопитство и симпатия. Ив. Вазов, Съч. VІ, 92.
10. Прен. За живот — който е разнообразен, богат, съдържателен. Как за него [Колчо] работата е сладка и животът пълен, съдържателен! Ив. Вазов, Събр. съч. VІІ, 1976 [еа]. Това, че трябва да се преодоляват пречките, че трябва всеки час да се жертвува по нещо лично, за да се стига общото, то само осмисляше живота на човека и го правеше по-пълен. Ст. Дичев, ЗС І, 263.
11. Като същ. пълно ср. Само нечленувано. Събир. Разг. Предмети, чиито обем, вместимост са заети, запълнени от нещо. Противоп. празно. На следния ден Младен и Станка возеха снопе .. Връщаха се с пълно четвъртия път през деня. Ил. Волен, ДД, 105. В магазина търгуват само празно за пълно.
◊ Пълен пансион. Квартира с цялостно обслужване на наемателя — осигуряване на храна, пране на бельо и дрехи и др. — О, не казвам, че тук е лошо... Напротив, много е приятно! Пълен пансион, чисти спални, двойни легла, тоест едно над друго, топла и студена вода през всяко време на денонощието. Ал. Бабек, МЕ, 77. Спортистите живеят при пълен пансион и получават безплатно обучение, храна и квартира. Пълен сирак. Дете, чиито родители са починали; кръгъл сирак. Майка ми, баща ми, всичките ми близки са измрели, и аз съм на улицата, .. пълен сирак! Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 43. Пълен член. Езикозн. Определителният член -ът/-ят, който се прибавя в писмената реч към съществителни, прилагателни, числителни и някои местоимения от мъжки род единствено число, когато съществителното (заедно с неговите определения) изпълнява функция на подлог, в състава е на съставно сказуемо или е приложение към подлога. Проблемът за задължителната (или незадължителната) правописна употреба на пълен .. член при съществителните от мъжки род в ед. ч. .. често е бил обсъждан от гледна точка на неговата целесъобразност и необходимост. БЕЛ, 2006, бр. З [еа]. В Троян най-ценените хора бяха инженерите. Ако някой имаше техническо образование, не пропускаха да го нарекат „инженерът“. Нали знаете, в нашия край по-обикновените хора прибавят пълен член навсякъде, където им се струва важно. Кеш, 2002, бр. 13 [еа]. Пълна луна (месечина). Луната във фазата на пълнолуние, когато се вижда целият ѝ осветен диск. Там, където сводът се врязваше в просторите на безкрайното море, се подаде огненият диск на пълната луна. А. Страшимиров, ЕД, 23. Грееше пълен месец и се виждаше като денем. Й. Йовков, Разк. ІІІ, 14.
~ В пълния смисъл на думата. Книж. В истинския, в точния смисъл на думата. София не може вече да се нарече в пълния смисъл на думата столица — тук управляват разни републиканци, които за нищо не бръснат царския институт. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 475. Той е русофил в пълния смисъл на думата. Главата ми е пълна с бръмбари (мухи). Разг.; Главата ми е пълна със слама. Диал. Глупав, лекомислен, несериозен съм. Джобът ми е пълен. Разг. Разполагам с много пари. Годината е добра и джобовете им са пълни. Й. Йовков, ВАХ, 36. На пълен корем. Разг. След ядене. — Закусете, пък после ще поговорим. На пълен корем хората по-лесно се разбират! П. Вежинов, НС, 211. На пълен стомах. След ядене, не на гладно. Препоръчва се приемът им [на аспирина и производните му] да става с чаша вода, на пълен стомах. Т. Димитрова и др., ОХЕ, 177. Стомашна промивка. Ако тя [отровата] е погълната на пълен стомах, резорбцията ѝ се забавя и промивката може да се направи дори след 4 – 5 часа. Д. Калайков и др., ОЗ, 59. Оставам (съм) в пълна власт на някого. Книж. Напълно зависим съм от някого. Очи пълни, ръце празни. Разг.; Пълни очи, празни раки. Диал. Употребява се, когато някой само гледа, но не може да има, да притежава нещо, което много харесва или желае. Пълен въздух. Жарг. 1. За човек — напълно лишен от необходимите качества; неспособен, негоден. Тия са пълен въздух — едно танго не могат да изкарат. 2. Неистинен, неверен. Слуховете са пълен въздух. Пълна глава. Остар. Умен човек, умник. Никак не бръка на една пълна глава да посвърши и някоя работица. Й. Груев, СП (превод), 239. Пълна ми е душата. Разг. Много съм доволен, радостен, щастлив. Защо бе, питам, си се разпял? Една неделя вършеем, дума не си откъртил, сега — песни! — Пълна ми е душата, бе Гоче! Замириса ми на ръж. Н. Хайтов, ШГ, 45. Пълна скръб. Жарг. Напълно лишен от необходимите качества или вид. Този филм е пълна скръб. Δ В архитектурно отношение хотелът беше пълна скръб. С (под) пълна па̀ра (газ). Разг. 1. С голямо напрежение, най-усилено. След половин час работата тръгна с пълна пара. Най-напред докарха четири конски каруци от стопанството и коларите на полка се запретнаха над тях. В. Нешков, Н, 347. 2. С възможно най-голяма скорост, бързина. Влакът бягаше през равнината с пълна пара. Д. Ангелов, ЖС, 141. Колата летеше по магистралата с пълна газ. С пълен глас, в и к а м, г о в о р я и под. Разг. 1. Силно (викам, говоря), за да се чуе наоколо. Отвори уста да извика с пълен глас, та всички на тоя свят да я чуят. К. Петканов, МЗК, 12. — Без това стихотворение цялата ни програма ще се развали. .. Трябва да го кажеш много ясно, с пълен глас. Л. Александрова, ИЕЩ, 126. 2. Прен. Оповестявам, сигнализирам в обществото за нещо, за да му се обърне внимание. Кирил Христов (1875-1944) пръв запява с пълен глас за правото на човека на чувствени пориви. Св. Игов, БЛ [еа]. С пълна глава. Остар. С много ум. С пълна къща, с пълна кесия, ето какъв зет искам аз. (А с пълна глава забравяше да каже Марийкин баща). Ил. Блъсков, Китка VІ, кн. 16, 12. С пълни гърди (дробове). Разг. 1. В съчет. с гл. д и ш а м, в д и ш в а м и под. Издълбоко, силно (дишам, вдишвам и под.). Ванко вдишва с пълни гърди и ноздрите му се разширяват. М. Грубешлиева, ПИУ, 267. 2. В съчет. с гл. в и к а м, и з в и к в а м, п р о в и к в а м с е и под. Много високо, гръмко (викам, извиквам, провиквам се и под.). Найден сложи крак в стремето, скочи върху седлото и се провикна с пълни гърди: — Иху-хууу! К. Петканов, ОБ, 196. С пълни шепи. Разг. Изобилно, богато, щедро. За едни животът е майка, за други — мащеха, на едни изсипва с пълни шепи, на други дава колкото синапено зърно. Й. Радичков, К, 15. Не е природата любяща мама / и справедливост в нея няма: / тя с пълни шепи хвърля на едни, / а с други глупаво се цигани. Хр. Радевски, Б, 36. С пълно гърло, в и к а м, г о в о р я и под. Разг. Извънредно силно, извънредно високо (викам, говоря). Този втори шум разтревожи кучетата и те със злобен лай прескочиха оградата. Овчарят .. извика с пълно гърло: — Ха-де, ха-де, е-хо! Дръъж! Х. Русев, ПС, 22. Нищо не се чуваше, защото Сандро ревеше с пълно гърло: „Острови, острови, острови...“. Б. Мисирков, Избр. пр ІІ, 1984 (превод) [еа]. Срещам / срещна с пълно някого. Разг.; Срещам / срещна на пълно някого. Диал. Казва се, когато някой ме среща на излизане от дома, като носи нещо в ръцете си, което според народните представи означава, че ще имам успех във всичко през деня, че ще ми върви. — Добре, че ме срещаш с пълно, та да ми върви. Й. Йовков, ОЧ, 12. Когато някой отива на печалба или на друга някоя работа и го срещне някой, който носи нещо, казва: „Срещна ме на пълно, ще се прокопса“. СбНУ VІ, 94.
– Други (остар. и диал.) форми: п у н, п ъ л.
ПЪ̀ЛЕН2, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За човек — който има тяло с повече месо и тлъстина от нормалното; дебел. Противоп. слаб. Градината се изпълнила с роби. .. Някои — мършави, а други — пълни. Н. Райнов, КЧ ІІ, 45. Единият от тях — дядо Стоян Гайдов, .., беше твърде пълен човек, поясът му едвам стигаше да го опаше два пъти. А. Каралийчев, ПГ, 134. Нонка си представяше един до друг дядо Ламби, дребен и слабичък, и баба Ивана, два пъти по-едра от него, пълна. И. Петров, НЛ, 60. Отец Сисой, .., бавно и спокойно местеше с хубавите си пълни ръце зърната на кехлибарената си броеница. Елин Пелин, Съч. ІV, 57.
2. За човешко тяло или част от него — който е с повече месо и тлъстина от нормалното; дебел. Дойде [си] и най-малката, Иваница, тежко стъпяйки с пълните си червени крака. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 191. — И сега, сякаш го гледам пред очите си дяда Славча .. Един тъй малко нисичък беше, малко трътлест. Лицето му пълно и обло. Т. Влайков, ПСп, 3. Тодорке, мома убава, / не ставаш за калугерица, / че ти е бяло лицето, / че ти е пълна снагата. Нар. пес., СбНУ ХХХVІІІ, 97. Пълни бедра. Пълни прасци.