абсолю̀тен - единствено число, мъжки род, нечленувано абсолю̀тния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член абсолю̀тният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член абсолю̀тна - единствено число, женски род, нечленувано абсолю̀тната - единствено число, женски род, членувано абсолю̀тно - единствено число, среден род, нечленувано абсолю̀тното - единствено число, среден род, членувано абсолю̀тни - множествено число, нечленувано абсолю̀тните - множествено число, членувано
1 пълен - неограничен - абсолютен - безусловен 2 пълен - съвършен - абсолютен - стопроцентов (прен.) - кръгъл (прен.; разг.; неодобр.)
АБСОЛЮ̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Взет сам за себе си, независимо от нищо друго; безусловен, безотносителен. Народната мъдрост и тя се е притекла на помощ на докторите, в много по-абсолютна и отсечена форма: „Ако има век, ще има и лек!“ казва тя за болния. Ив. Вазов, Съч. IX, 76-77.
2. Който се проявява изцяло, в своята пълнота, цялост, в най-крайната си степен; пълен, съвършен. Той лежеше в абсолютна неподвижност, със затворени очи, обърнати някъде навътре в душата. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 394. — Да се помоли уважаемият наш другар господин Крушков да каже, счита ли се, че е навършил тридесет години, и на неговото изявление да се даде абсолютно доверие и да се основе решението на Народното събрание по правилността на избора му. Ив. Вазов, Съч. Х, 79. Той би призовал спасителите си с облекчение и с абсолютна увереност, че те по-нататък ще поемат грижата за него. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 44. В чудна светлина си [Петканов] облял героите .. Дамян е абсолютното добро, който не би могъл да живее (поне в романа) без абсолютното зло — Кадански. Ал. Гетман и др., СБ, 50. Человек и в деятелността си се явява обществен. За нас немислима е человеческа деятелност в абсолютна негова [на човека] усамотеност. ПСп, 1876, кн. 11 и 12, 22. Абсолютен мрак. Абсолютно спокойствие. Абсолютна безсмислица. Абсолютна тайна. Абсолютен рекорд. Абсолютен контраст. Абсолютна тишина.
3. Неограничен от нищо; пълен, безусловен. Идеше абсолютният господар на империята. Той беше върховен началник на черквата, на войската, върховен законодател. А. Гуляшки, ЗВ, 138. Абсолютна свобода. Абсолютна власт.
◊ Абсолютен слух. Муз. Способност непосредствено по слух да се определя точно, безпогрешно височината на музикален тон без сравнение с друг тон, чиято височина е предварително известна. Абсолютен спирт. Хим. Безводен спирт. Абсолютна височина. Геогр. Височината на дадена точка над морското равнище. Абсолютна влажност. Метеор. Количеството водни пари във въздуха, измерено с грамове за кубически метър. Абсолютна идея. Филос. Абсолют (в 1 знач.). Абсолютна истина. Филос. Пълна и окончателна истина за даден обект, която е цел на процеса на познанието, и може да бъде достигната чрез ред относителни истини. Абсолютна монархия. Истор. Форма на държавно управление, при което върховната власт е еднолична и неограничена; неограничена монархия, самодържавие. Абсолютна нула. Физ. Най-ниската температура (273.1о С), при която се прекратява топлинното движение на молекулите в телата. Абсолютна стойност на едно реално число. Аритм. Самото число без знак плюс (+) или минус (-). Абсолютна температура. Физ. Температурата, която се измерва с абсолютната нула. Абсолютно мнозинство. При гласуване — повече от половината гласове от броя на гласувалите.
~ Абсолютна нула. Разг. Пълно нищожество, човек без никакво значение или никакви познания или други качества. Той е абсолютна нула и няма да ти помогне.
— От лат. absolutus ‘съвършен, пълен, безусловен’ през рус. абсолютный. — Друга (остар.) форма: абсолу̀тен.