ЛЕКСИТ

Порталът е в процес на разработка. Данните в Граматичния речник отразяват правописа преди 2002 година и при някои от думите може да са настъпили промени.

Основна форма: уморѐн - Прилагателно

Форми:

уморѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано
уморѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
уморѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
уморѐна - единствено число, женски род, нечленувано
уморѐната - единствено число, женски род, членувано
уморѐно - единствено число, среден род, нечленувано
уморѐното - единствено число, среден род, членувано
уморѐни - множествено число, нечленувано
уморѐните - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 уморен - отруден - изморен - морен (поет.)
2 уморен - изморен - морен (поет.) - заморен
3 уморен - скапан (прен.; разг.) - смазан (прен.; разг.) - преуморен - изцеден (прен.; разг.) - капнал (прен.; разг.) - грохнал (прен.; разг.) - каталясал (разг.) - гроги (разг.)

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 уморен - отдъхнал
2 уморен - отморен
3 уморен - починал

Резултати от: Речник на българския език

умòрен, -рна, -рно, мн. -рни,
прил. Диал. Който предизвиква умора; уморителен. Уморно спускане по стръмнина. Уморен труд.

уморèн, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от уморя. Камъни вадя, уморен съм. Йовков. 2. Като прил. а) Който е отслабнал, отпаднал от работа; изтощен, изнурен. Главата тегне уморена, / в гърдите нито капка мощ. Яворов. б) Който изразява умора. Нейко се отдели от снопите, протегна се и се отдалечи с бавни, уморени крачки. К. Петканов.

Виж повече