заморѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано заморѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член заморѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член заморѐна - единствено число, женски род, нечленувано заморѐната - единствено число, женски род, членувано заморѐно - единствено число, среден род, нечленувано заморѐното - единствено число, среден род, членувано заморѐни - множествено число, нечленувано заморѐните - множествено число, членувано
- 1. заморен
- - Не съм пил заморен вода
ЗАМОРÈН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от заморя3 като прил. 1. Който е обхванат от умора; уморен. Заморените войници се хвърлиха на земята и трескаво почнаха да ровят с шанцовите си инструменти плитки стрелкови трапчета. П. Вежинов, ВР, 264. Заморените коне лъщяха от пот. Ст. Марков, ДБ, 135.Виж повече2. Който показва, издава умора. Пот като град капеше от замореното лице на кацаря. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 73. По едно време на отворената врата се изправи Малина. Чуваше се в тъмнината замореното дишане на девойката, като да бе тичала насам. Д. Талев, С II, 242.