ЛЕКСИТ

Основна форма: чуда̀к - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

чуда̀к - единствено число, нечленувано
чуда̀ка - единствено число, членувано - непълен член
чуда̀кът - единствено число, членувано - пълен член
чуда̀ци - множествено число, нечленувано
чуда̀ците - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 оригинал (разг.) - образ (прен.; разг.) - чудак - особняк - скица (прен.; разг.; ирон.) - екземпляр (прен.; разг.; ирон.) - чешит (разг.)

Резултати от: Речник на българския език

чудàк, мн. -ци, м. (рус.). Човек с особен, странен, чуден характер.

Доктор Соколов беше млад човек, чудак и лекомислен. Вазов. Той е най-големият чудак, който зная. Стар ерген. Не дружи с никого. Ем. Станев.

Виж повече