Основна форма: чу̀кам - Глагол личен, несвършен вид, преходен

Форми:

чу̀кам - първо лице, единствено число, сегашно време
чу̀каш - второ лице, единствено число, сегашно време
чу̀ка - трето лице, единствено число, минало свършено време
чу̀каме - първо лице, множествено число, сегашно време
чу̀кате - второ лице, множествено число, сегашно време
чу̀кат - трето лице, множествено число, сегашно време
чу̀ках - първо лице, единствено число, минало несвършено време
чу̀кахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време
чу̀кахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време
чу̀каха - трето лице, множествено число, минало несвършено време
чу̀каше - трето лице, единствено число, минало несвършено време
чу̀кай - второ лице, единствено число, повелително наклонение
чу̀кайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение
чу̀кащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
чу̀кащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие
чу̀кащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие
чу̀каща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
чу̀кащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие
чу̀кащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
чу̀кащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие
чу̀кащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие
чу̀кащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие
чу̀кайки - деепричастие
чу̀кал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие
чу̀калия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие
чу̀калият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие
чу̀кала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие
чу̀калата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие
чу̀кало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие
чу̀калото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие
чу̀кали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
чу̀калите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
чу̀кан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие
чу̀кания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие
чу̀каният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие
чу̀кана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие
чу̀каната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие
чу̀кано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие
чу̀каното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие
чу̀кани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие
чу̀каните - множествено число, членувано, страдателно причастие

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 тропам - чукам - хлопам

Резултати от: Фразеологизми в Инфолекс:


1. чукам
- Да чукна на дърво и чукай (чукни) на дърво
- Дека го чукащ, дека се пука
- Къде (де) го чукаш, къде (де) се пука
- Не ще ми чука тъпан на главата
- Чукай си главата
- Чукам вода<та> в хаван
- Чукам водата в хаванче
- Чукам камъни
- Чукам клинци
- Чукам лук на главата
- Чукам на нечия врата
- Чукам на вратата (вратите)
- Чукам на нечия порта
- Чукам от врата на врата
- Чукам пипер на главата
- Чукам по вратите
- Чукам си главата
- Чукам си главата с два камъка
- Чукам си го на (о) главата
- Чукам си рогата
- Чукам сол на главата
- Чукам с лявата ръка
Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

чу̀кам, -аш, несв., прех. 1. Удрям с чук; кова.

Виж повече