Основна форма: чу̀кам - Глагол личен, несвършен вид, преходен

Форми:

чу̀кам - първо лице, единствено число, сегашно време
чу̀каш - второ лице, единствено число, сегашно време
чу̀ка - трето лице, единствено число, минало свършено време
чу̀каме - първо лице, множествено число, сегашно време
чу̀кате - второ лице, множествено число, сегашно време
чу̀кат - трето лице, множествено число, сегашно време
чу̀ках - първо лице, единствено число, минало несвършено време
чу̀кахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време
чу̀кахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време
чу̀каха - трето лице, множествено число, минало несвършено време
чу̀каше - трето лице, единствено число, минало несвършено време
чу̀кай - второ лице, единствено число, повелително наклонение
чу̀кайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение
чу̀кащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
чу̀кащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие
чу̀кащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие
чу̀каща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
чу̀кащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие
чу̀кащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
чу̀кащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие
чу̀кащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие
чу̀кащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие
чу̀кайки - деепричастие
чу̀кал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие
чу̀калия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие
чу̀калият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие
чу̀кала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие
чу̀калата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие
чу̀кало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие
чу̀калото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие
чу̀кали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
чу̀калите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
чу̀кан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие
чу̀кания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие
чу̀каният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие
чу̀кана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие
чу̀каната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие
чу̀кано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие
чу̀каното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие
чу̀кани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие
чу̀каните - множествено число, членувано, страдателно причастие

Results: Synonyms in Infolex:

1 тропам - чукам - хлопам

Results: Phraseologisms in Infolex:


1. чукам
- Да чукна на дърво и чукай (чукни) на дърво
- Дека го чукащ, дека се пука
- Къде (де) го чукаш, къде (де) се пука
- Не ще ми чука тъпан на главата
- Чукай си главата
- Чукам вода<та> в хаван
- Чукам водата в хаванче
- Чукам камъни
- Чукам клинци
- Чукам лук на главата
- Чукам на нечия врата
- Чукам на вратата (вратите)
- Чукам на нечия порта
- Чукам от врата на врата
- Чукам пипер на главата
- Чукам по вратите
- Чукам си главата
- Чукам си главата с два камъка
- Чукам си го на (о) главата
- Чукам си рогата
- Чукам сол на главата
- Чукам с лявата ръка
See more

Results: Dictionary of Bulgarian Language

чу̀кам, -аш, несв., прех. 1. Удрям с чук; кова.

Едновременно с това Младен бе повикал майстори, които започнаха нещо да чукат и мажат. Влайков. Те двамата топяха бакър или чукаха с малките чукове всеки на свое място и пред своя наковалня на широкия тезгях. Дим. Талев. 2. Раздробявам нещо, като го удрям с чук или друг твърд предмет; троша. У Недкини запалиха лампа. Чуваше се там как чукат в хаван. М. Кремен. Чукам орехи. Чукам захар. 3. Удрям един твърд предмет о друг, при което се чува звук; тропам. Колчо заслазя опипом, като чукаше с тоягата си по стъпалата на стълбата. Вазов. Чукаха чашите си за наздравица. 4. Издавам звук при удар. Дъждовните капки чукаха тревожно по черковните плочи. А. Каралийчев. 5. Тропам на врата, за да ме чуят и пуснат да вляза. Той повика, чука, вика още по-високо — никой не се обади. Йовков. Влезе в стаята, без да чука. || Обр. Зимата чукаше на вратата, а животът в Преспа беше така нареден, че всеки, и най-бедният преспанец, гледаше да я посрещне поне с петдесет оки брашно, с един товар дърва, с едно каче туршия. Дим. Талев. 6. Диал. Мъна. В четвъртък през целия ден трите жени чукаха коноп. Г. Караславов. 7. Диал. Чрез удряне отделям семето, плода на нещо. Един старец, седнал на хармана, разкрачен, чука слънчогледови пити с бухалка. А. Каралийчев. чукам се страд. □ Чука ми — идва, настъпва. Къде сте остарели вие? Вашата е още назад. Пие да му мислим, ние, дето ни чука петдесетакът. Г. Караславов. Чукам си главата (разг.) — горчиво съжалявам за нещо. Чукам му сол (пипер) на главата (разг.) — карам се много на някого, хокам го. Чукан овен — овен, кастриран по особен начин.

See more