а̀д - единствено число, нечленувано * а̀да - бройна форма а̀дът - единствено число, членувано - пълен член а̀дове - множествено число, нечленувано а̀довете - множествено число, членувано
- 1. ад
- - Ад несит
See more- - Изчадие на ада и изчадие адово
АД, а̀дът, а̀да, мн. (рядко) а̀дове, след числ. а̀да, м. 1. Само ед. Според християнските вярвания — място в задгробния свят, където след смъртта душите на грешните са подложени на вечни мъки; пъкъл, преизподня. Излезе душата на бедния учител, остави безжизненото, сухо тяло и седна на вратата да чака небесни пратеници да я приберат, за където º е мястото — за рая или за ада. Елин Пелин, Съч. I, 207. — Ще го накараме да каже какво пише в това проклето писмо, па ако ще после в ада да горим! Ст. Дичев, ЗС I, 445.
2. Прен. Място или обстановка, където пребиваването е непоносимо, мъчително поради различни физически влияния, които силно дразнят, измъчват. Що ставаше в тоя ад, където се гърчеха човешки тела, където нокти и зъби скърцаха върху камъните, а от ослепелите очи капеха сълзи и кръв? А. Дончев, СВС, 644. Все пак старата не можеше да се освободи от мисълта, че главно тя бе причината за нещастния брак на дъщеря си, за тоя непрекъснат ад в къщи. Д. Калфов, Избр. разк., 102. Това беше повече от ад, хиляди адове вкупом — това беше Хирошима. .. Хората бяха изчезнали, изгорели, стопили се в дим. П. Бобев, К, 61. Върху една полукръгла вдлъбната скала, .. , пада непрекъсната маса от ослепителна блестяща пяна на стотина метра дълбочина. Долу — ад! Нещо ври, кипи, беснува се, гърми. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 56. Гърмежите на пушките, на картечниците и оръдията се усилиха и сляха в един невъобразим адски трясък .. Не зная как погледът ми се спря на ято черни птици, .. Отде бяха дошли, не зная, но щом стигнаха над тоя пламтящ и страшен ад, изведнъж се сепнаха. Й. Йовков, Разк. II, 159-160.
3. Само ед. Прен. Тежко, мъчително душевно страдание; непоносими нравствени мъки. Светът беше тесен за него, за да би намерил потулен кът, дето да го забравят страшните мисли и да забрави .. Бедният окаяник! Той не виждаше избавление от този ад. Ив. Вазов, Съч. IX, 185.
◊ Ад несит. Ненаситен човек; грабител, изедник. Изчадие на ада. Книж. Човек с крайно отрицателни качества, прояви, изчадие адово.
— От гр. собств.