ра̀й - единствено число, нечленувано ра̀я - единствено число, членувано - непълен член ра̀ят - единствено число, членувано - пълен член
- 1. рай
- - Карам зорле у рая
See more- - Магарешки рай
- - Не щял мъртвия да влезе в рай
- - Рай божи
- - Ще ми занесе душата в кошничка на рай
- - Ще ми носи душата в кошничка <в рая>
- - Земен рай
РАЙ, ра̀ят, ра̀я, мн. (рядко) ра̀йове, (остар.) ра̀еве, м. 1. Само ед. Според християнската религия — място в задгробния свят, където отиват душите на праведните след смъртта им, за да живеят в блаженство. А душата на покойника се издигна .. към небето, повъртя се насам-натам между звездите, .. и без да му мисли много — хоп, изтърси се пред вратите на рая. Св. Минков, РТК, 176. — Стой, бре човек, къде ще идеш? — Па ете у пъклото, — отговори старецът. .. — Ама ти си писан за в рая... Елин Пелин, Съч. І, 32. Мене окото ми е на земята, надолу гледам и ушите ми са на четири. Ако не си добре на този свят, на онзи — никак. И в рая без риза не се отива. Ст. Загорчинов, ДП, 477. Ако си беше замълчал — очакваше го голяма кариера — .. Но Бруно реши, че човек има само един живот — и тъй, и тъй рай и ад няма — та ако го изживее като мижитурка, ще го е срам вечерно време да се гледа в огледалото. В. Цонев, Ст, 1965, бр. 1008, 2. Що е пролет без кокиче? / Що е рай без ангел там? Ив. Вазов, Съч. ХХVІІІ, 35. След него си виком вика / Петровата стара майка / и на Петър проговаря: / „Стой, почакай, синко Петре, / и аз с тебе в рай да ида, / в рай да ида, в рай да бъда!“ Нар. пес., СбНУ ХLVІ, 41. „Назад, назад, стари тате! / Ти не можеш у рай да идеш, / у рай да идеш, рай да видиш — / ти си, тате, много грешен.“ Нар. пес., СбНУ ХLІV, 427.
2. Само ед. Според Библията — чудно красива, прекрасна градина, създадена от Бог, в която са живели Адам и Ева до грехопадението; едем. Докато Адам се разхождаше самичък из Едемския рай, светът беше съвършен. Елин Пелин, Съч. ІV, 12. Така също са изрисувани с фрески вънкашните стени... Тука е и раят с Адама и Ева, и пъкълът с пламъците, митарствата и второто пришествие. Ив. Вазов, Съч. ХV, 27. Тогава, върху млечния път от едина край на небето чак до другия, се явил Архангел с огнен меч и прогонил Адам и Ева от рая и им казал с труд и пот на челото да си изкарват хляба и със сълзи да го ядат през всичките дни на живота си. Д. Габе, Н, 10. Старовременният рай, в който е живял наш дядо Адам с наша баба Ева, са е намирал не между Тигър и Ефрат, а между стара река, между Баятът и между Кайнарджа. Л. Каравелов, Съч. VІІ, 33-34. Бог постави Адама и Ева в една приятна градина, която обикновено наричат рай. Н. Михайловски, ССИ (превод), 4.
3. Прен. Кът от природата, място, страна и под., които се отличават с голяма красота, прелест. Аз тръгнах назад за Своге, .., и минах предела от други дири, непознати раеве, каквито се крият само в обятията на тая пуста хубава Стара планина. Ив. Вазов, Съч. ХVІІ, 32. Калифорния е раят на земята — всички остават там заради природата, времето и естествено — хората, които са много хубави. Пол., 2008, бр. 227 [еа]. Между Атина и Солун има един зелен рай, слабо познат на масовия турист. В него гърците обичат да прекарват уикендите си. П, 2006, бр. 34 [еа]. Такава хубавина по полето .. като ти цъфнали ония цветя, като бръмнали ония пчели, като се размирисали ония билки — рай. Ц. Гинчев, ГК, 236. Хубава си татковино, — / име сладко земя рай. П. Р. Славейков, Ч, 1883, бр. 1, 45. Какъв шир, какъв глед, / какъв чуден рай / се растлал надалек — / татък до безкрай. Ц. Церковски, Съч. І, 130. Дивен рай е тоя кът, / страната, дето розите цъфтят. Ем. Попдимитров, СР, 29.
4. Прен. Страна, място, която е добре уредена, устроена и където се живее леко, приятно и безгрижно. Много от офицерите като гледаха цветущата земя с плодородни ниви, .., това селище с изкусни занаяти — сами придумваха хората да не напускат тоя рай. Д. Яръмов, БП, 164. Първото място, което посетих, беше испански остров, .. За мен това беше рай. Храната беше евтина и наемите бяха лесна работа. Край къщурката ми имаше палми, смокини и лозници. П, 2004, бр. 32 [еа]. — И то ще бъде, джанъм! Нека само да ме утвърдят, па ще видите, какво ще направи Гаврил Даскала. На рай ще обърна градеца ни! Т. Влайков, Съч. ІІ, 137. Човешкият живот / ще бъде един безконечен възход / — Нагоре! Нагоре! / Земята ще бъде рай — / ще бъде! Гео Милев, С, 47. // Място с благоприятни условия за съществуване, виреене на нещо. В своя бяг към Черно море Дунав се разклонява и оставя непотопени дълги елипсовидни острови, където се е запазил оня стар, почти джунглов рай за дървета, храсти и птици. Н. Боев, Г, 158. Братаница е място тихо. Рай за пчелите. А. Каралийчев, СР, 75. Плоска, почти прозрачна и кръгла, горчилката намираше своя рай в коренищата на повалени дървета. Д. Фучеджиев, Р, 281.
5. Само ед. Прен. Състояние, при което се изпитва върховно душевно блаженство. Пенка не може и нямаше сила да си свали очите, пък Цанко не искаше. И те се гледаха. Какъв рай! Какво блаженство! Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 8, 243. За мене любовта ти, щерко красна, / е чародеен рай. К. Величков, ПССъч. ІІ, 8.
◊ Земен рай. Кът от природата, място, страна и под., която се отличава с голяма красота, прелест. Дето нямаме [гори], могат да се засадят и ако това стане, България наистина ще представлява земен рай. Й. Йовков, ПГ, 251-252. Който не е бил на Висошката планина, която лежи между Пирот и село Ръжана, той не може да има понятие доколко е хубавица наша България и доколко е величествен земният рай. Л. Каравелов, Съч. ІІ, 151. Где са горите гиганти? — Под краката ни. Где е земният рай? — Пред очите ни... Ал. Константинов, Събр. съч. ІІ [еа].
> Карам зорле у рая някого. Диал. Ирон. Насила искам да направя добро някому, който и не разбира това. Магарешки рай.
рай ◊ Данъчен рай. Вж. данъчен.