бездиха̀нен - единствено число, мъжки род, нечленувано бездиха̀нния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член бездиха̀нният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член бездиха̀нна - единствено число, женски род, нечленувано бездиха̀нната - единствено число, женски род, членувано бездиха̀нно - единствено число, среден род, нечленувано бездиха̀нното - единствено число, среден род, членувано бездиха̀нни - множествено число, нечленувано бездиха̀нните - множествено число, членувано
БЕЗДИХА̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Книж. Който не диша, не е жив; безжизнен, мъртъв.
Той се обърна почуден и видя боеца паднал по гръб. Парче от снаряд бе раздробило лицето му — лежеше спокоен и бездиханен. П. Вежинов, ВР, 20. Тя му показала бездиханния труп и го заклевала да отмъсти за смъртта на тестя си. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 271. Какво е смърт? — Да легнеш неподвижна, бездиханна, / да нямаш мисли, чувства, кръв. .. Да си предмет! Л. Даскалова, СТ, 7.See more2. Рядко. Поет. Който е затаил дишането, дъха си; занемял. И ние мълчахме, гледахме бездиханни неговите високи лачени ботуши. П. Вежинов, ДБ, 189.