мъ̀ртъв - единствено число, мъжки род, нечленувано * мъ̀ртвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член мъ̀ртвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член мъ̀ртва - единствено число, женски род, нечленувано мъ̀ртвата - единствено число, женски род, членувано мъ̀ртво - единствено число, среден род, нечленувано мъ̀ртвото - единствено число, среден род, членувано мъ̀ртви - множествено число, нечленувано мъ̀ртвите - множествено число, членувано
- 1. мъртъв
- - Жив <или> мъртъв
See more- - Идвам до мъртва точка
- - Като мъртъв
- - Като мъртъв циганин
- - Мъртва душа
- - На мъртва глава юзда турям
- - Ни жив, ни мъртъв
- - Оставям/остана мъртва буква
- - Стигам/стигна до мъртва точка
- - Сърцето ми трепна като на мъртво куче опашката
- - Тража от мъртво магаре пльочи
- - Търся от мъртъв кон подкови
- - Приказвам вече с мъртвите
- - Радвам се на някого, на нещо като крава на мъртво теле
- - Мъртва хватка
МЪ̀РТЪВ, -тва, -тво, мн. -тви, прил. 1. Който е престанал да живее; умрял. Противоп. жив. Младите Ивкини другарки заобиколиха мъртвата си дружка и тъжно заплакаха и занареждаха. Елин Пелин, Съч. I, 133. Наведе се Дона над болната, видя лицето ѝ и позна: стрина Скорневица беше мъртва. Дона не бе виждала така отблизо мъртъв човек и тъй, съвсем сама. Д. Талев, И, 409. Сто хиляди мъже, които бяха излезли да бранят родния си край, лежат мъртви в долината като плод, обрулен от дървото на живота. А. Каралийчев, ПГ, 83. Чучулиги, задушени от страшната мараня, падаха от висинето мъртви, с изплезени езичета, с уста пълни с алена кръв. Елин Пелин, Съч. I, 74. Горе, по върховете на дървото, листата му бяха повехнали, сгърчени и сухи .. Дървото още стоеше право и като че нищо нямаше, но беше вече мъртво. Й. Йовков, ΒΑΧ, 147-148. ● Обр. Малкото газениче светеше над мъртвото огнище. Д. Калфов, ПЮН, 74.
2. Който е на умрял човек. И макар да знаеше, че тютюнът в ротата се е свършил отдавна и че неговият тютюночерпец Иван, .., лежи сега на един хвърлей място върху угарта с изцъклени към небето мъртви очи, той веднъж претърси джобовете на куртката и брича си. С. Северняк, ОНК, 190-191. Около трупа на А. Кънчев са събраха голямо множество любопитни, .. Най-сетне дойде позволение от пашата да дигнат мъртвото тяло. З. Стоянов, ЗБВ I, 95-96. Рожба на болка, бисерът има винаги изглед на мъртво око. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 62. „Грабвайте телата!“ някой си изкряска / и трупове мъртви фръкнаха завчаска, / кат демони черни над черний рояк. Ив. Вазов, Съч. I, 204.
3. Който се характеризира с отсъствие на живот, на живи организми поради липса на необходимите биологични условия. Всъщност наричахме я Луна само защото не знаехме какво друго име да ѝ дадем. Нейната майка-планета представляваше съвършено мъртво небесно тяло, на което според нашите специалисти никога не е имало органичен живот. П. Вежинов, СП, 98. Все пак два основни извода вече са ясни: геологически Луната е жива, а биологически — мъртва. РД, 1969, бр. 224, 5. Без кислород няма живот, следователно 200 метра надолу до самото дъно (2245 м) черноморските води са безжизнени, мъртви. Пр, 1953, кн. 1, 36.
4. За вещество, материя — за който не е характерна биологичната форма на съществуване. Противоп. жив. В противоположност на идеалистите материалистите считат, че животът по своята същност е напълно материален и че в живите организми действуват същите форми на енергия, които действат в мъртвата материя. ОБиол. Х кл, 5. В клетките няма нито един химичен елемент, който да не се среща в мъртвата природа. Това говори за единството в строежа на мъртвата и живата материя. Анат. VIII кл, 8. Мъртвата материя на Земята и живата материя на организмите се състоят от едни и същи вещества. Р. Багрянова, ТЗ (превод), 11.
5. В който не се забелязва човешко присъствие и движение; пуст, безлюден. А все тъй мъртви бяха селата и все тъй пусти бяха кърищата наоколо. Не се виждаше жива душа. Й. Йовков, СЛ, 139. В църквата няма никой, .. Колко скръб, глухота и усамотеност в тая мъртва сграда! Ив. Вазов, ПЕМ, 71. Мъртви и покрусени се тъмнееха пръснатите пейзажи на села, речища, далечни гори и планини. Елин Пелин, Съч. I, 44. Нищо, нищо не се чува. Тая тишина уплаши Гороломова .. Плашеше го повече това смълчано поле, огряно от месеца, тихо, мъртво. Й. Йовков, ПГ, 20. Кабриолетът спря пред входа на училището. Боян Танагров бързо слезе от него, изкачи се на най-горното стъпало и погледна наоколо. Колко мъртво село! По улиците не се вижда никой. Ив. Карановски, Разк. I, 150. // В който вече не живеят хора; обезлюден. А горест кобна помрачи душата на цар Петра. Вдаден в тъмни мисли, виждаха го мълчаливи боляри да броди безмълвно по плочите на мъртви чертози. Н. Райнов, КЦ, 32.
6. Прен. Който е без действителна стойност, без значение, без сила, авторитет за някого. Възвишено и трогателно пилигримство, родено не от мъртва някоя догма, а от живата любов към родината. Й. Йовков, Разк. III, 162. Ще разгадаем всяка тайна / на всяко мъртво божество / и над заблудата безкрайна / ще грейне в чудно тържество / едничкий бог на своя век — / освободеният човек! Хр. Смирненски, Съч. I, 86. Теорията на Айнщайн направи мъртви редица стари научни догми.
7. Прен. Който е неспособен да чувства, страда, състрадава; безчувствен. Чувствах ясно само едно — че душата ми е някак мъртва, пуста — там нямаше ни скръб, ни радост, нито мисли и желания. Г. Райчев, Избр. съч. I, 199. Тя отиваше нагоре към планината, към партизаните, но сърцето ѝ беше мъртво. П. Вежинов, НС, 160. — Затова я остави, та се допиля чак тука! .. И тебе ти е мъртво сърцето, приятелю! Елин Пелин, Съч. I, 10.
8. Прен. Който е престанал да се проявява, да действа. Ужасен студ усещал, цялото му тяло треперело, зъбите му тракали. Паметта му била мъртва; той си не спомнял що е станало преди това, къде е бил, що е направил и как се е озовал в тая тъмна и ледена гора. Н. Райнов, КЧ II, 17-18. И то ще ни повърне Филипините .. и мъртвата ни обич към машините. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1964, 34. Той е с мъртво зрение от бомбена експлозия през войната.
9. Прен. За вода на река и под. — който е с неподвижна, застинала в покой повърхност; неподвижен. Мъртвата и блестяща зеленобисерна вода на блатото се размърда и оживя. Елин Пелин, Съч. I, 49. Човек може с часове да плува леко и безсмислено по „Канале гранде“, да гледа как се разтварят като ветрило меките цветове на съвършените фасади от двете страни на мъртвата гниеща вода. С. Северняк, П, 392. Татък се черней оголялата гора, която плахо се оглежда в мъртвите води на реката, що се провира като змия под рътлината. П. Тодоров, И II, 151. Десет трупа / от брега / пльоснаха тежко / в мъртвите мътни води на Марица. Г. Милев, С, 42.
10. Прен. За период от време — в който не се извършва определена типична за това време дейност. — Мисля, че фирмите имат интерес да въведат тонгата. — Разбира се — каза Стефан. — Тонгата намалява разноските по манипулацията. Но през мъртвия сезон работниците ще гладуват два пъти по-дълго. Д. Димов, Т, 76. Въртяха се Дундака и Мустака покрай сондата, докато мина мъртвото време, и се разчу, че са избягали. Ст. Даскалов, ЗС, 339. Самият Кралев няма какво да търси в бюрото на шефа, .. Значи, съмнява се дали някой друг не е използвал мъртвия час, за да потърси вътре нещо. Б. Райнов, ГН, 62.
11. Прен. За очи, поглед — който не излъчва светлина, радост, живот; безжизнен. Пресиян гледаше с мъртви очи началото на нещастието. Вестоносците му хвърчаха, разместваха войските, рогове свиреха само „Сечи!“ и „Помощ!“, ала нищо не излизаше, ромеите просто извираха иззад хълма. И. Вълчев, СКН, 179. Току-що се бях върнал изморен и потиснат от болницата, лежах на малкото дървено легло и гледах с мъртъв поглед пронизаната с карфица пеперуда над скрина, изсъхнала вече. П. Вежинов, НС, 21. // За око — с което не може никак да се вижда; незрящ, сляп. Сляп от пет-шест години .. — Господи, видох! — продума старецът, .., па си изтри с ръкава сълзите, що бликнаха из мъртвите му очи. Ив. Вазов, Съч. Х, 98-99.
12. Прен. За тишина, мълчание, покой и под. — който се проявява в много голяма степен; пълен, абсолютен. Настъпи мъртва тишина. Чуваше се дори как пращи от време на време фитилът на лампата. К. Калчев, ПИЖ, 16. Сегиз-тогиз нощна птица се обади в пущинаците и пак се възцари мъртво мълчание. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 150. Потъна, скри се слънце във вълните, / догаря Запад в пламъци облян — / и в мъртвото мълчане на водите / роди се буен, бесен ураган. К. Христов, ПВ, 15. Там, където / в мъртво затишие / бе човешкия ропот / скрит — / днес човекът / свободно диша / и сам свойта / съдба твори! Хр. Радевски, П, 67.
13. Прен. За светлина, блясък и под. — който е в студена, бледа тоналност; студен, блед. Ний бягахме без шум, един след друг, огряни от студений мъртъв блясък на месеца. Г. Райчев, ЕЦ, 11. Месецът беше изгрял напълно, .. Мъртвите и слаби лъчи нямаха сила да разсеят тъмнината и само на изток небето беше светло и блестящо с нежната синина на атлаз. Й. Йовков, Разк. II, 65. Мъртва лунна светлина.
14. Езикозн. За език, диалект — който повече не се употребява като говорим и се запазва само в писмени паметници и в изкуствено регламентирана употреба. Противоп. жив. Докато Западната църква с употребявания мъртъв латински език в литературата и богослужението прегражда достъпа на колективния ум на народа до своето учение, .. писателите от раннохристиянската епоха, българската църква и нейното книжовно предание непрекъснато са били следени от будното и критично око на народния колектив. ТВ I, 197. Гърците, след доста колебания, успяха най-после да възстановят едно правописане не по стария и мъртвия език, но не и съвсем по новия, както искаха и настояваха някои от писателите и филолозите. П. Р. Славейков, БП I, ХХХI. // За наставка — който повече не се използва при образуването на нови думи; непродуктивен. Между наставките, с които са образувани производните думи в български език, има такива, които се срещат в състава на ограничен брой думи .. Такива наставки се наричат непроизводителни (непродуктивни), мъртви или неплодовити. Л. Андрейчин и др., БГ, 47.
15. Прен. За сън — дълбок, непробуден. Гостилничарят спеше върху масите с разперени ръце мъртъв сън: с топ не можеш го пробуди. А. Каралийчев, С, 184. ● Обр. Храсти и бурени, .., застилат Трапезица и Царевец, заспали мъртъв сън между разрушените си стени. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 5.
16. Прен. В съчет. с предл. от и същ. страх, ужас, умора, болка, преяждане и др. Означава много висока степен на проява на състояние, означено със съответното съществително. Аз си представих мислено тая тиха и цветуща сега долинка каква е била в онзи критически ден, когато хиляди жени, мъртви от страх, разплакани и изгладнели деца, пребледнели и смутени мъже са се трупали, обхванати от луда паника. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 107. И кърлежът, дето все лежеше свит в брадата му, се беше насмукал с кръв и сега спеше, мъртъв от преяждане. Й. Радичков, СР, 12. Мъртъв от умора.
17. Като същ. мъртвия<т> м., мъртвата ж., мъртвото ср., мъртвите мн. Мъртвец. На колата, до ковчега на мъртвата седеше захлупена по очите си Йовка. Елин Пелин, Съч. I, 83. Войниците говорят, че нощем след сраженията, Димитър излизал много напред и обирал мъртвите. Й. Йовков, Разк. I, 12. Момичето лежи върху камъните в подножието на стръмна, почти отвесна канара. Двамата не смеят да докоснат още топлата мъртва, да не би да ѝ причинят болка. Бл. Димитрова, Лав., 204. Не, той взе що му се пада, / мъртвият не ни е враг! Д. Дебелянов, С 1946, 71.
◊ Мъртва зона. Спец. Област около предавателна радиостанция, в която радиосигналите се губят, не достигат. До радиоприемника не достига директната вълна, а отразената вълна попада зад него, .., където не достигат никакви радиовълни. Тази зона се нарича мъртва зона и в нея няма приемане. Т. Кръстев и др., СТ, 110. Мъртва коприва. 1. Трева от едноименния род с листа като на коприва, които не парят; дива коприва. Тук-там се белееха като едри снежинки горските звездици, безредно размесени с жълти секирчета, с мъртва коприва и иглика, китка до китка иглика, притулени срамливо до прецъфтелите ягоди. П. Боев, ГЕ, 108-109. Мъртвата коприва е ниско едногодишно растение, което достига 20 см. Стъблото е слабо разклонено, четириръбесто и кухо. Бтн VI кл, 128. 2. Бот. Род тревисти растения от семейство устноцветни със срещуположни яйцевидни или сърцевидни листа, сред които разцъфтяват съцветията от бели, червени или жълти цветове; дива коприва. Lamium. Мъртвата коприва е род тревисти растения с около четиридесет вида. Β България са разпространени седем вида мъртва коприва. Мъртва природа. 1. Неорганическа, нежива природа, неорганически свят. Като популярен очерк, нашата книга има за цел да заинтересува самите туристи с живата и мъртвата природа на тъй интересната планина. П. Делирадев, В, 341. Осъществило се това, което днес вече не става никъде по Земята — от вещества на мъртвата природа се получили постепенно живи същества. Д. Божков, ПЖ, 6-7. 2. Изк. Изображение на неодушевени предмети, обикн. покъщнина, на откъснати плодове и цветя, убит дивеч, риба и др.; натюрморт. Обрешков е излагал в чужбина. От няколко години участва в Общите художествени изложби в София. Излагал е портрети, мъртва природа, рисунки. Сирак Скитник, БР, 1930-1931, кн. 3, 116. Мъртва събота. Диал. Задушница; мъртвен (Н. Геров, РБЯ). Мъртва точка. 1. Спец. Крайна точка на бутало или махало, в която скоростта е равна на нула и откъдето почва обратен ход; мъртво положение. След като махалото [на часовниковия механизъм] достигне лявата си мъртва точка, ще започне да се движи в обратна посока [надясно]. Е. Чичов, В, 25. 2. Прен. Книж. Състояние на изчерпване на силите и възможностите в определена дейност по осъществяването на нещо. Подпоручикът се облегна назад с прехапани устни. Не беше ли стигнал до мъртва точка? И нима нямаше начин да я преодолее? Досегашните методи нямаше вече да дадат добри резултати. Той извади пистолета си. П. Вежинов, НС, 146. Мъртва хватка. Хватка при борба между кучета, вълци и др. животни, при която челюстите им не могат да се разединят, разтворят. — Меко пипате .. А те са вълци, тях ги оправя само едно — мъртвата хватка! Др. Асенов, ТК, 255. Мъртви вълни. Мъртво вълнение. Люляхме се няколко часа по големите мъртви вълни, губейки от погледа си далечната древна Аполония. Н. Стефанова, РП, 58. Мъртво вълнение. Дълги полегати вълни в океаните и моретата, образувани от ветрови вълни след пълното спиране на вятъра или в области извън неговия район; мъртви вълни. „Надежда“ излезе из пристанището и леко, едва видимо запъпли към север, полюлявана от мъртвото вълнение. Д. Добревски, БКН, 26. Не духаше никакъв вятър, но вълнението стана по-силно. Далматинецът знаеше, че това е вълнение мъртво. П. Вежинов, ДБ, 71. Мъртво положение. Спец. Крайна точка на пътя на бутало или махало, в която скоростта е равна на нула и откъдето почва обратен ход; мъртва точка. Маховикът изравнява неравномерното кръгово движение на вала през време на един оборот и изважда буталото от мъртвите му положения. Маш. IХ кл, 141. Мъртво пространство (поле). Воен. Пространството, което се заключава между стрелящото оръдие и мястото на попадението на изстрелвания снаряд. Денчо не беше изминал и петстотин метра и от горичката изстреля автомат. Аз завих с групата в противоположната посока и се спуснахме в шубраците, .. Засадата забеляза това и излезе на пътя, но ние се намирахме вече в мъртво пространство. Сл. Трънски, Н, 234. Кондарев мислено чертаеше пътя, по който трябваше да се пренесат двете картечници и да се придвижат бойците. „Ако тая ивица наистина се окаже „мъртво поле“ — разсъждаваше той. Ем. Станев, ИК III и IV, 456-457. Мъртво раждане. Мед. Раждане, при което детето излиза мъртво от утробата на майката. Мъртъв инвентар. Сел. стоп. Всички машини и инструменти за селскостопански труд (за разлика от добитъка). Прикрепихме съответния жив и мъртъв инвентар към всяка бригада. ОП, 416. Мъртъв капитал. Иконом. Капитал, който не се влага в производството, стои без да бъде използван.
~ Да носиш много здраве на мъртвите. Диал. Обикн. във 2 и 3 л. Дано умреш. Жив <или> мъртъв. Разг. 1. В каквото и да е състояние. Правителството подушило това и изпратило за там страшният кърсердар хаджи Исмаил ага, .., със заповед да разтършува цялото Карлово и да намери и доведе, жив или мъртъв, Левски. Ив. Вазов, Съч. ХII, 166. 2. При всички обстоятелства; непременно (употребява се при настоятелно изискване на нещо от някого). Утре жив или мъртъв трябва да отидеш до склада и да осигуриш резервни части. Мъртва душа Книж. Човек, който не взема никакво участие в работата, дейността на колектива или е без каквито и да е интереси. Ето дори и днес не се върна за заседанието, макар че е предупреден специално .. Защо го преместиха тук? Само да ни пречи ли? На нас не ни трябват мъртви души. В. Райков, ПВ, 66. Нарязвам се като мъртъв циганин. Диал. Нарязвам се, напивам се много. На мъртва глава юзда турям. Диал. Патил съм и се предпазвам и там, където е излишно. Не щял мъртвият да влезе в рая. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой лицемерно заявява, че не харесва и не желае нещо много хубаво, което всъщност желае, но не може да го постигне или да го има. Ни жив, ни мъртъв. Разг. 1. Силно изплашен, вцепенен от страх, от ужас. В това време Неновица повдигнала главата си, погледала сина си, който стоял пред нея ни жив, ни мъртъв. Л. Каравелов, Съч. VII, 39. Пред мен беше стринка Гинка, сякаш току-що се е канела да влезе. Очите ни се срещнаха неволно и мигом отмалях: тя ме гледаше със студен, като у мъртвец поглед, устните ѝ бяха бледни и потреперваха. — Ела де, влез, заповядай — поканих я аз, ни жива, ни мъртва — поседни, ето стол. Г. Райчев, Избр. съч. I, 202. 2. В много тежко състояние; полужив. Арестуваха и бай Пондя. Разследваха го и след три дена го освободиха. Той, ни жив, ни мъртъв, се прибра у дома си и пак легна. Г. Караславов, Избр. съч. II, 195. Намерили го ни жив, ни мъртъв. Едвам помръдва и диша. Елин Пелин, Съч. I, 165. Оставям / остана мъртва буква. Книж. Обикн. за разпоредба, решение и под. — не се прилагам на дело. Какво доказателство има, че този документ не ще остане мъртва буква, както и по-предните. НБ, 1877, бр. 57, 226. Спя (заспивам) като мъртъв. Разг. Спя, заспивам много дълбоко, непробудно. По едно време той, сломен от вълнения, заспа като мъртъв. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 83. Като гледаше големия креват, .., дядовият Ангелов внук си мислеше, че както бе капнал от умора, само да легне на него и веднага ще заспи като мъртъв. Но не стана така. Г. Русафов, ИТБД, 125. Стигам / стигна (достигам / достигна, идвам) до мъртва точка. Книж. За някаква работа, дейност — не напредвам, не се развивам; спирам, замирам. Въпреки очакванията на полковник Филипов издирването на диверсантската група внезапно стигна до мъртва точка. Леката кола, която бе напуснала през нощта София, бе пропаднала в земята. П. Вежинов, СО, 168. Сърцето ми трепна като на мъртво куче опашката. Диал. Ирон. Съвсем не се разтревожих, не се развълнувах (обикн. когато ми са се карали). Тража от мъртво магаре пльочи. Диал. Ирон. Върша нещо безсмислено, искам да постигна нещо невъзможно. Търся от мъртъв кон подкови. Разг. Ирон. Върша нещо безсмислено, искам да постигна нещо невъзможно.
*м`ъртъв ∆ Мъртъв пиксел. Комп. Дефектен пиксел в течнокристален дисплей, който не се активира и изглежда като черна точка на екрана. При стартирането ѝ тя [програмата] сменя цветовете на дисплея така, че мъртвите пиксели се виждат ясно. ДТ/2006/34.