LexIT


Основна форма: жѝв - Прилагателно

Форми:

жѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано *
жѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
жѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
жѝва - единствено число, женски род, нечленувано
жѝвата - единствено число, женски род, членувано
жѝво - единствено число, среден род, нечленувано
жѝвото - единствено число, среден род, членувано
жѝви - множествено число, нечленувано
жѝвите - множествено число, членувано

Results: Synonyms in Infolex:

1 жив (прен.) - изразителен - колоритен - цветист (прен.) - релефен (прен.) - ярък (прен.) - образен - картинен (прен.) - живописен (прен.) - пластичен (прен.)
2 бодър - жив - жизнен - витален (книж.)
3 истински - същински - буквален (прен.) - жив - цял - същ
See more

Results: Antonyms in Infolex:

1 жив - мъртъв
2 жив - муден
3 жив - пипкав
See more

Results: Phraseologisms in Infolex:


1. жив
- Да са живи предни зъби
- Жива вода
- Жива граматика
- Жива душа
- Жива е баба ти
- Жива е свекърва ти
- Жива е тъща ти
- Жива история
- Жива книга, баче Добре
- Жива книга, баче Начо
- Жива разкрива
- Жива стена
- Жив да ме оплачеш
- Жив да си
- Жив е господ
- Жив <или> мъртъв
- Живи мощи
- Жив ми кръст
- Живо ли ти е магарето, що се обеси лани
- Жив труп
- Жив умрял съм
- Жив ще дера
- Жив ще закопая
- Жив ще заровя
- Жив ще изгоря
- Жив ще изям
- Жив ще одера
- Ни жив, ни мъртъв
- Ни жив, ни умрял
- Превръщам/превърна в живо дело
- Хвальо е умрял, пък Видьо е жив
- Ще хвана жив огън в (с) гъза си
- Сиромах човек, жив дявол
- Голо здраве, жива болест
- Оня кон, дето умря лани, жив ли е?
See more

Results: Dictionary of Bulgarian Language

ЖИВ, -а, -о, мн. и, прил. 1. Който е в процес на живеене, на който е присъщ живот (в 1 и 2 знач.). Противоп. мъртъв.

Единственият човек, който остана жив в Куручешме, беше шейсетгодишният старец Хаджи Апостол. Й. Йовков, Разк. І, 127. Раненият човек усети до шията си дъх на живо същество. Бавно изви глава и видя една сърна. А. Каралийчев, ПГ, 45. „Не е убит, говореше, в плен е, жив, инак щяхме да намерим трупа му.“ Г. Стаматов, Разк. І, 68. Като знаеха табиета на бея, рибарите от Геран всяка сутрин донасяха на господаря си жива риба от всичките видове. Ц. Гинчев, ГК, 32. Към майката щерка, към щерката майка / се спуснаха виком веднага – со плач се те живи прегърнаха двете; / и паднаха мъртви пред прага. П. П. Славейков, Събр. съч. І, 54. Във всички живи организми – растения и животни, се извършват непрекъснато основните жизнени процеси – хранене, дишане и отделяне. Зоол. VІІ кл, 153. Жив човек. Жива твар. Жива плячка. Жив трофей. Живи обекти. ● При благопожелания и благословии. – Ох, на майка милото! Да ми си живо и здраво! Кой те научи, сладко дете, да ми казваш така „мила мамо“? Д. Талев, ПК, 241. – Булка имаш ли си? – Имам си. И син – похвали се той. – Хайде, хайде. Нека ти са живи. Г. Караславов, Избр. съч. І, 288. – Коя си ти? – Стрина ти Илиица, Иване, от Челопек, отвори... Ох! Жив да си, отвори! Ив. Вазов, Съч. ХІ, 9.

2. Който се отнася към животинския или растителния свят; органичен. Екологията изучава взаимоотношенията между животните и околната среда – нежива природа (климат, почва) и жива (растения и животни). Зоол. VІІ кл, 5. Клетката е основната и най-малка структурна и функционална единица на живата материя. Г. Косекова и др., ЛБ, 24.

3. Който е на организъм, на същество в процес на живеене. Нападнати от вълци, тия стадни животни [глиганите] заставаха наредени на колело с обърнати към хищниците муцуни, като оставяха в кръга младите прасета. Сърните схващаха с инстинкта си, че тая крепост от живи тела е единственото сигурно място и, за да се спасят от смърт, сдружаваха се със свините. Ем. Станев, ПЕГ, 64. Зиме се харчи много повече жива топливна и двигателна енергия. П. Делирадев, В, 256. Но сърцето пусто сè жадува! / .. / обятия живи то бълнува, / обятия, де сърце бие. Ив. Вазов, Съч. ІІІ, 142. Действията на живата, но проста нервна система, състоят в прости движения и усещания. Ч, 1871, бр. 22, 696. // Който е от отделни същества (хора или животни). Когато Рун и едрият мъж с придружаващите ги селяни се приближиха към тях, отвори се един жив кръг и се показа там катурнат и загинал вече дъбов дънер, на който бяха седнали двама стари мъже. Д. Талев, С ІІ, 256. Беше застанал в дъното, някъде зад живата стена от човешки глави, но гласът му прелиташе на улицата ясен и висок. Кр. Велков, СБ, 107. Войниците се разреждат и бързо скачат от конете. Всеки развежда коня си, и сега тая грамадна жива маса с безпорядъчното си движение изглежда по-страховита. Й. Йовков, Разк. І, 109. Широкият черковен двор не можеше да побере пришълците. И всеки се натискаше да мине към двора, а оттам живият поток течеше непрестанно. Д. Марчевски, ДВ, 95. Жив кордон. Жива барикада. Жив обръч. Жив пръстен.

4. Който е изпълнен с жизнена енергия, с жизненост и обича движението, който се движи с голяма лекота; подвижен, пъргав. По-рано той си имал добро конче, дребно наистина, но живо, бяло като лебед и бързо като сърна. Й. Йовков, Разк. І, 238. До капитана живият и чевръст Чиркасов неспокойно сновеше. Гр. Угаров, ПСЗ, 61. Врабче, защо си днес / тъй весело, тъй живо, / играеш, чуруликаш / и пееш си щастливо? Елин Пелин, ПБ, 10. Баща ми, старият, в ръка с мотика / бригадата обхожда – жив, чевръст, / потупа едного, на друг подвикне. Ив. Бурин, ПТ, 28. // За движение, извършвано обикн. от човек – който става, извършва се бързо, енергично. Когато приказва, прави живи ръкомахания, а на лицето му се явяват най-разнообразни мимики. Й. Йовков, А, 154. Тя го целуна по челото и се отправи с живи стъпки към банята. М. Грубешлиева, ПИУ, 277. На две несъобразителни момичета им харесва живата, хубава игра на Радко, уловиха се до него и ги разделиха със Сладунка. Ил. Волен, МДС, 20-21. Те приказваха с живо махане на ръцете. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 109.

5. Прен. За ум и под. – който е добре развит и бързо и лесно схваща; пъргав, подвижен. Живият ум на Иван-Владислав работеше непрекъснато. Д. Талев, С ІІ, 135. Ревнив повече за вътрешното съдържание, Величков често му жертваше формата и стихът му беше подгрян от непосредствено чувство и одухотворен от жива мисъл. К. Величков, ПССъч. І, ХІV-ХV. // За очи, поглед, лице и под. – който обикн. е свързан с притежание на буден ум, богата душевност и бързо променя своя израз. Нежно закръглено беше лицето ѝ, с големи, живи черни очи, които гледаха умно и приветливо изпод придръпнатата напред селска кърпа. Д. Талев, ПК, 387. Дяконът, момче младо с живо лице, с черни умни очи и с девствена още брадичка посрещна приятелски Кралича. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 27. Из нея [водата] изскача едно чистичко момченце с живи хитри очички. Ал. Константинов, Съч., 281-282. Живият поглед на ясните му очи навред сееше благост. Елин Пелин, Съч. І, 69.

6. Прен. Който се характеризира с енергичност или се изразява в енергична, интензивна дейност; активен, деен. Тържество в селото без нея не ставаше, произшествие – без нейната жива намеса – също. Ил. Волен, МДС, 61. Найден узна от Бориса, че Брадлов бил пристигнал преди десетина дена в Пловдив и за неговата жива агитация по съединението бил подирен от полицията. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 208. Между условията, що са благоприятствали за засилването на сръбското и изобщо западното влияние, трябва да отбележим и живите, постоянни търговски сношения на западните българи със Сърбия и Австрия. Б. Пенев, НБВ, 22. // Който се проявява активно. Али чауш, най-живият и съобразителен от тях [заптиетата], ръководеше диренето от няколко деня и даваше нужните наставления на полицейските хора. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 156. Той [българинът] става жив, самонадеян и страстен за юнашки живот. НБ, 1876, бр. 26, 103. // Който обикн. се показва явно и е израз най-често на положително отношение. Изобщо живият интерес, който нашият народ винаги е проявявал и преди, и след Освобождението към театъра, се бе превърнал тук [в Сливен] в една дълбока културна потребност. К. Константинов, ППГ, 38. Писарят го загледа с живо любопитство и състрадание. Д. Калфов, Избр. разк., 18. Кольо беше някак смутен, Генка беше по-свободна: посрещна го като добър познайник, разпита го пак с жив интерес за село, за домашните му. Г. Райчев, ЗК, 155.

7. Който е изпълнен с много шум, движение и под.; оживен. Изведнъж веселбата стана по-жива, по-непринудена и по-сърдечна. Й. Йовков, Ж 1920, 66. // За звук, шум и под. – който е свързан с жизненост, бодрост и е силен. Навън тичат, шумят и викат децата. Тоя жив и весел детски шум влиза през отворения прозорец на учителската стая заедно с нежната и уморена светлина на есенното слънце и я пълни с бодрост. Елин Пелин, Съч. ІV, 165. Евлампия отпусна брадичката на Марина и гласът ѝ прозвуча радостен и жив: – О, това ли било? П. Стъпов, ЖСН, 173. Разнесе се живо хрупане. Старецът се усмихна: – Ха тъй, яжте, юнаците ми, че да ви е лек хомотът. Ст. Марков, ДБ, 78.

8. Прен. За разговор, спор и под. – който е свързан с участието на много чувства, на много страст; оживен, разгорещен. Беседата беше много жива и страстна и завладяваше вниманието ни. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 19. Огънят в огнището весело пращеше. От време на време отскачаха искри, както от тоя жив разговор отскачаха радостни извиквания. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 102. Във всички спорове Нютон неизбежно излизал победител. Продължителната и жива полемика била доказателство за големия интерес към изследванията на Нютон. Ив. Въжарова, ИН (превод), 78. Низ стръмният приморский бряг полека, / се спускаха другари неколцина, / унесени във жива препирня. П. П. Славейков, Мис., 1892, кн. 12, 708.

9. Прен. Който въздейства силно върху сетивата и предизвиква остри, силни възприятия; ярък, силен. Тя [каручката] е натъпкана до половина със сено, а върху сеното е метната шарена черга. Нейната жива и весела пъстрота свети празнично. Елин Пелин, Съч. І, 182. По-силна и по-жива беше миризмата на сушената риба, смесена с острия полъх на вино и джибри, който идваше от каменните изби. П. Вежинов, ДБ, 10-11. Но тя беше много хубава, с жива, топла, чиста хубост и това стигаше. Д. Талев, И, 300. Образът на деспота Калояна, който блещи с живия си колорит, представлява не само за българската, но изобщо за всесветската живопис ценен паметник. Р, 1927, бр. 236, 3.

10. Прен. За чувство – който се преживява, усеща в цялата си дълбочина и пълнота; силен, дълбок. Уединението вече не го запазваше от живи страдания, той виждаше наоколо си равнодушието и забравата. Ив. Вазов, Съч. ХІ, 74. Тук трябва да отбележим и живото чувство за независимост и будно българско съзнание, които срещаме у мнозина от родствениците на Левски. Ив. Унджиев, ВЛ, 33. В очите на момата мъка жива / съглежда Божидар и да я разпилей, / той казва на баща ѝ, че Андрей / добре отива. К. Христов, ЧБ, 345. Аз целият съм жив копнеж по теб. / Била си някога ухажвана и глезена... / Била си някога ти обично дете, / и смел трибун, / и тачен вожд, / поезия. Хр. Радевски, ВН, 10. Кога / умрял баща ѝ и в злочеста Тива / стъпила неприятелска нога, / тогава Манто, с скръб и горест жива, / тръгнала е по чужди брегове. К. Величков, Ад (превод), 172.

11. Който става, осъществява се или възниква непосредствено. В емоционалното си състояние от разказа [Будевска] започва да повтаря ролята си и без усилие намира тона, който напразно е търсила дни преди това. „Тонът ми се роди от живото чувство. Не зная по-вярно значение на думата „раждам“.“ Ст. Грудев, АБ, 160. У латинската раса наклонността към импровизация, особено в живото слово, е един естествен дар. С. Радев, Худ., 1909, бр. 1-2, 11.

12. За език, диалект и под. – който се говори сега, в настоящия момент; говорим. Противоп. мъртъв. Но освен на японски, Хайневите песни са преведени на всички живи европейски езици. П. П. Славейков, Събр. съч. VІІ, 51. Първата печатна книга на жив народен говор с една езикова редакция датира едва от 1806 г. М. Арнаудов, БКД, 6-7. Очевидно е, че Паисий е със съзнанието, че пише на живия народен говор, за да бъде разбран от своите читатели. Лит. Х кл, 94. // За език на писател или художествена творба – който е образен, картинен, емоционален. Той [Лесинг] дори в голяма степен дължи тъкмо на Волтера своя силен, своя изразен жив език, който те омайва, както омайва живата реч па най-приятен събеседник. Ал. Балабанов, ССП II, 425.

13. Който може да бъде възпроизведен в паметта или във въображението така, като че ли в момента се възприема непосредствено. „Картината на убийството беше жива пред очите ми.“ Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 50. Колко образи, сега, когато пиша, се очертават живи пред очите ми в тъмния фон на тая бакалница! К. Величков, ПССъч. І, 70. Велко все по-ясно разбираше разказа на Вазов и някои страници [от „Под игото“] знаеше вече наизуст, живи бяха пред очите му и Бойчо Огнянов, и Боримечката, и Рада. Д. Талев, И, 317-318. И като на някакъв невидим екран почнаха веднага да се мяркат живи и ярки в паметта му всичките негови по-забележителни рибарски успехи и преживявания от толкова години. Д. Калфов, Избр. разк., 109.

14. Който съществува наистина, обективно, реално и независимо от съзнанието на човека; реален, действителен, истински. Има творци, като Лев Толстой например, които се срещат най-напред с необятния и пъстър свят на книгите. Много по-късно те ще се сблъскат с могъщата сила и разнообразие на живия живот. Е. Каранфилов, Б ІІІ, 72-73. Проверка на теоретичните изводи в живата практика.

15. Който е налице, съществува. Християнското чувство и вярвания обаче дълго време остаяли живи у потурнаците. Дори в 1817 год. те вардели някои християнски обичаи както на сватбите си, така и на погребенията. Ив. Вазов, Съч. ХVІ, 47. Само едно беше останало в тая мисъл естествено, живо: иронията. Елин Пелин, Съч. ІV, 120. Лодз е нов град с много широки булеварди и градини, с живи революционни традиции. Н. Фурнаджиев, МП, 79. Старателно кътате предмети, стари облекла или портрети – свързани с едно минало, от което почти няма живи остатъци. Д. Немиров, Б, 4.

16. Прен. Разг. Нечленувано. За силно подчертаване на значението на съществителното, към което се отнася прилагателното; същински, цял, истински. Тоя пущинак, кръстосван често от ловци турци, които бяха живи хайдути, не беше безопасен. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 157. Тя не можеше да си представи как навремето такива като нея вдовици сами са обработвали нивиците си. Това си е било жива мъка. Кр. Григоров, ПЧ, 34. Женското чедо е жива благодат в къщата. Д. Талев, ГЧ, 244. Огънят е пакост жива, / с огъня игра не бива, / лудо младо, разбери. П. К. Яворов, Съч. І, 12. Живо предизвикателство. Живо нещастие. Жива гробница. Живо въплъщение на дявола. Жива развалина. Жив обир.

17. Поет. Който съживява; живителен, съживителен. Чуйте гласа на Добруджа! Това е викът на възкръсналата правда. Шумоленето на отприщения поток, който залива с жива влага напуканата жадна земя. А. Каралийчев, С, 64. Бързо изчезва зловещият спомен пред живия дъх на живота, пред божията светлина. Ив. Вазов, Съч. ХІ, 53. Закипя, зашумя пролетта. / Съживи се отново земята. / И – / навярно по стар обичай – / сипе слънцето жив пламък. Хр. Радевски, ВН, 17.

18. Диал. За храна – който не е варен, печен или пържен; суров. Възпретна се старата, мачка, меси, пали-гаси, направи едни баклави, да си късаш главата. Неомесени, с живо брашно между листата, неопечени и сладост нямат никаква. Чудомир, Избр. пр, 101. Децата се нареждат около огъня, искат жив, недопечен да изгълтат качамака. К. Петканов, ОБ, 93-94. Тук има един фурнаджия. Хляба продава 2 гроша оката, и то неомесен, клисав, с една дума, живо тесто. Плов., 1888, бр. 31, 3.

19. Остар. Грам. За афикс – продуктивен; плодовит. Много по-голям е броят на наставките, с които постоянно се образуват нови думи. Такива наставки са производителни (продуктивни), живи или плодовити. Л. Андрейчин и др., БГ, 47.

20. Като същ. жив(ия<т>) м., живи<те> мн. Жив човек, живи хора. – Мъртвият никой го не мисли – само живият има право на живот. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 214. – Умрелите – лека им пръст, с живите – живей. Елин Пелин, Съч. ІІ, 17. И тогава парите от царските хазни, пръстените, измъкнати от ръцете на живи и умрели, всичко това потече в къщата на Велико кехая, все подаръци на Рада. Й. Йовков, СЛ, 12. Един от най-големите испански романисти [Бласко Ибанес] не е вече между живите. Б. Шивачев, Съч. І, 126. живо<то> ср. Разг. Живо същество. – Онова, дето си е отишло, невясто Богданице, то си е отишло за реда, а пък живото си иска своето. Т. Влайков, Съч. ІІ, 255. – Не за смърт, за живот са ви раждали майките, тъй знам аз!... Живото от живота се ражда. Мъртвото е пръст... Н. Никифоров, ПВ, 47. Кое младо, кое живо / тъй не е любило? / Чие сърце в гърди жежки / силно не е било? Ив. Вазов, Съч. ІV, 6.

◊ Всичко живо. Разг. 1. Всички хора. Той помни как беше в турско. Щом се покаже отдолу по пътя аскерът, всичко живо в селото се изпокриваше. Б. Несторов, СР, 185. 2. Всички живи същества (хора, животни и др.). Благо пролетно слънце пече над село. Всичко живо се е размърдало. Елин Пелин, Съч. V, 45. Девет годин от село се [козарят] губил, девет пари в село не донесъл. Но си дошъл с една чудна свирка. Щом я вземе и щом я надуе, всичко живо скача, та се къса. Ран Босилек, Р, 90. Жива верига. Форма на обществен протест, на несъгласие с провеждана политика, управленско решение и пр., при която протестиращите се подреждат в редица около, покрай определено място, за да блокират достъпа до него. Жива вода. Обикн. в приказките – чудотворна вода, с която може да се възкреси умрял, да се излекува болен и под. Орлицата донесла в човката си желъдова чашка, пълна с жива вода. Изляла водата върху краката на момъка и той тозчас оздравял. Ран Босилек, Р, 116. Жива граматика. Разг. Шег. Чужденец, в непрекъснатото общуване с когото и с помощта на когото някой усвоява непосредно говоримата реч на чуждия език. Жива душа. Разг.; Жива диха (духа). Диал. 1. В отриц. изр. Никакъв човек, никой. По улиците няма жива душа. Селото дреме напечено от морното есенно слънце. А. Каралийчев, С, 296. Жива душа не се вижда, ни човек, ни звяр. Й. Йовков, Ж 1945, 200. Във зандане нема / нито жива диха, / само си имаше / Богдан добър юнак. Нар. пес., СбНУ ХХХІХ, 207. Че иди, мамо, че иди / в пусто горе тилилейско, / дет жива духа не оди. Нар. пес., СбНУ ХХVІ, 16. 2. Някакъв човек, някой. Едно прозорче светеше гостолюбиво и всред здрача на вечерта сякаш там само имаше жива душа. Ст. Загорчинов, ДП, 288. Както улиците, така и хубавата градска градина бяха почти запустели. Рядко се срещаше жива душа. М. Георгиев, Избр. разк., 206. Жива енциклопедия. Разг. Човек, който има много и най-различни познания. Докато сме с Искандер, не ни трябват никакви пътеводители. За Либия той е жива енциклопедия. Г. Готев, ПШ, 91. Жива и здрава. Диал. Народно название на болестта чума, използвано, за да бъде умилостивена болестта. Пази ся от еди-что си като от жива и здрава. Н. Геров, РБЯ II, 18. Жива история. Разг. Човек, съвременник на много исторически събития, които помни и разказва. Биографията на [Георги] Цанев е биография на литературата ни за последните десетилетия, той наистина е живата история на литературата — през него се пречупват редица явления и събития, в негово време, с негово участие стават много от историческите и съдбовно важните процеси в нея. Е. Каранфилов, ЛТС, 22. Жива картина. 1. Кратка сцена, драматизация на случка или на литературно произведение. – Ще представим Диозен. Той е светла личност. Друго – да помислим и за друго нещо... – Васил Левски! – се обади Манаси. – Прав си! Ще го дадем в жива картина. И него аз ще играя. Г. Белев, ПЕМ, 68. В десет и половина големият салон гъмжеше от гости; след живите картини трябваше да бъде открит балът с маски. Д. Попова, Избр. тв II (превод), 225. 2. Неподвижна, няма сцена, обикн. в края на театрално представление. „Ревизор“ на Гогол завършва с жива картина. Жива рана. Разг. Рана, която не е зарасла. Кръв лей се всеки ден от наште живи рани. П. П. Славейков, СбМис., 1901, кн. 2, 99. Жива сила. 1. Воен. Хората (войници и офицери), които вземат участие в боевете по време на война. В този бой частите на Народната армия причиниха на противника загуби в жива сила и техника. Унищожени и ранени са повече от 600 войници и офицери на противника. РД, 1950, бр. 252, 6. 2. Остар. Физ. Кинетична енергия. Жива стока. Диал. Домашни животни. Продаваха добитото от своята жива стока масло и сирене, като оставяха децата си да сухуват. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 77. Жив въглен. Незагаснал въглен. Старецът влезе в колибата, разрови огнището и намери два живи въглена. А. Каралийчев, В, 10. Жив <или> мъртъв. В каквото и да е състояние, независимо от това, дали ще е жив или умрял. – Раксине, Костадине, жив или мъртъв да ми доведете злосторника. Ст. Загорчинов, ДП, 260. Живи цветя. Откъснати и неувехнали цветя. На масата са сложени мастилница, перодръжка, живи цветя, натопени в чаша, и бял никелов звънец. Ив. Карановски, Разк. І, 115. Букет от живи цветя. Живо вещество. Спец. Образувание от белтък, нуклеинови киселини и др. с висока реактивна способност, което може да извършва обмяна на веществата, да се самообновява, да расте, да се развива, запазвайки индивидуалността си. Между елементите важно значение има въглеродът като основен елемент на живото вещество. Хим. ХІ кл, 1965, 86. Живо сребро. Остар. Живак. Живак, живо сребро .., той е едничкият метал, що ся нахожда във водно състояние при обикновената температура. Д. Мутев, ЕИ, 130. Живо тегло. Спец. Теглото на животно, премерено живо. Искърското говедо не е много едро. Средното живо тегло на по-добре гледаните селски крави в развъдната област се движи между 320 и 360 кг. Пр, 1952, кн. 5, 11. Жив плет. Ограда от гъсто израсли един до друг храсти. На игрището, заградено от шосето и от алеите на парка с равно подкастрен жив плет и с няколко прашни кипариса, нямаше никого. Ем. Манов, ДСР, 380. Жив труд. Иконом. Човешката енергия, физическите и психическите усилия, които се изразходват при производството на материални блага или в общественополезна дейност. Жив човек. В отриц. изр. Никакъв човек, никой. На улицата няма жив човек.

~ Да са живи предни зъби. Разг. Ще премълча (употребява се, когато някой иска да подчертае, че се е въздържал да каже нещо, обикн. неприятно или лошо за някого). – Не мога да избия из главата си едно нещо: – промълви девойката, – че вие... – Че ние... що?... – Така... нищо... Да са живи предни зъби. Н. Попфилипов, РЛ, 71. – Знам те какви войни кара ти, ама да са живи предни зъби! – викаше тя като луда и въртеше застрашително вилицата под носа му. М. Грубешлиева, ПП, 25. Жива е баба (тъща) ти. Диал. Употребява се, когато някой мъж отиде в чужд дом и завари домашните, че ядат на трапезата. Жива е свекърва ти. Диал. Употребява се, когато някоя жена отиде в чужд дом и завари домашните, че ядат на трапезата. Жива книга, бачо Добре (бачо Начо). Диал. За някой, който умее да говори, разказва хубаво, последователно, умно. Жива разкрива. Диал. Голям шегобиец, който много сполучливо прави най-различни мимики с лицето си и разсмива другите. Жив да ме оплачеш. Разг. В много лошо, окаяно положение, състояние съм; за окайване съм. – Той снощи мина оттука, из сокака, отъркалян, окъсан, оцапан... Жив да го оплачеш! Д. Немиров, Б, 137. Жив е бог (господ). Като възклицание: 1. За изразяване на надежда, че ще се оправи положението или че ще се даде заслуженото някому. – Не се отчайвайте, нещастни братя! Жив е бог. Има правда... Елин Пелин, Съч. ІV, 265. – Утре ще намерим работа. Сега да се помъчим да заспим, че жив е господ за утре. П. Р. Славейков, Избр. пр ІІ, 21. 2. За изразяване на задоволство, че вече се е поправило положението или че някой си е получил заслуженото. Жив-живеничък. Разг. 1. За усилване – съвсем, напълно жив (в 1 знач.). – Това го знаят и децата: до последната минута, до самото влизане на влака в гарата, аз винаги държа рибата си жива-живеничка във водата! Д. Калфов, КР, 91. Подир време из село се разнесе мълва, че го хвърлили в Дунава. Жив-живеничък го хвърлили, проклетниците... Злочестата майка дълго оплаква незнайния му гроб. Ст. Марков, ДБ, 62. 2. Точно такъв, какъвто е, съвсем същият. – И аз все чета „Записките“. Страшно нещо... Вземи само тоя Бенковски. Но само той ли е? Ама пък и Захари Стоянов ги е хванал – живи-живенички. В. Андреев, С, 1972, кн. 9, 11. Живи мощи. Съвсем слаб, изтощен, приличен на смъртник човек. – Я се виж, на какво си заприличала? Живи мощи. Ще умориш и себе си, и детето от глад. Ст. Чилингиров, РК, 279-280. Жив ми кръст. Разг. Кълна се, заклевам се. Ето, жив ми кръст, клетва давам, нема да кажа нищо. Д. Талев, ГЧ, 81. Живо ли ти е магарето, що се обеси лани. Диал. Подигр. За неуместно питане, за неуместен въпрос. Жив труп. Разг. Тежко болен или осакатен човек, който е неподвижен или със слаби признаци на живот. Ала не смъртоносно бе потопен в пламъка на барута попът. Изгоряха само брадата, косите и очите. И той остана жив труп, между защитниците на манастира, без да може да се бори с тях заедно. Зл. Чолакова, БК, 15. Жив умрял съм (умрях). Разг. 1. Много съм зле, осъден съм на сигурна гибел. И слънчогледа да забранят, тогава сме живи умрели. Няма какво да се яде, бе, свато! Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 187. 2. Много съм изплашен (се изплаших). Аз с мечка съм се борил, и в Отечествената война невъзпламенена бомба хвърлих обратно и пак не мога да кажа, че съм примирал от страх, а тука, вярвай бога – жив умрях. Н. Хайтов, ДР, 50. Жив ще дера / одера (закопая, заровя, изгоря, изям) някого. Разг. Ще причиня някому много ядове, неприятности, ще го съсипя, унищожа. – Хайде да вървим! – Ама така – без оръжието ли? – Без оръжието, без оръжието. – Не правиш добре, другарю комисар! – каза глухо момчето. – За тая работа Чорни жив ще ме одере... П. Вежинов, НС, 199. – Пандов ме мрази и е готов жив да ме закопае – това е факт. М. Марчевски, П, 277. Мина, жената на Матея, макар и да не беше чужда на подмолната работа на мъжа си, уплашено закърши ръце: – Бре, Матея, живи ще ни изгорят, бре! Д. Ангелов, ЖС, 168-169. – Тежко ти е. Залюбил си гъркинче, а гърците тук убиват приятелите ти. Вземи си гъркинчето и бягай някъде по-далеко. В България или където искаш. Тук жив ще те изедат. И нашите, и техните. Д. Талев, ГЧ, 387. Ни жив, ни умрял (мъртъв). Разг. 1. Силно изплашен, вцепенен от страх, ужас. Веднага от всичките складове загърмяват пушки. Ужасна тревога! Мойше ни жив, ни мъртъв... Ал. Константинов, Съч., 230. 2. В много тежко състояние; полужив. Яка душа, брей! Полежа, полежа някой и друг ден, ни жив, ни умрял, и пак се надигна като язовец из дупка. Чудомир, Избр. пр, 20. Превръщам / превърна в живо дело нещо. Книж. Осъществявам нещо, което обикн. съм обещал. Като си отидем от тази конференция, ние ще работим и ще се борим да превърнем в живо дело нашите обещания. ОП, 384. Станах (сторих се) жива вода. Диал. Съвсем, напълно се измокрих. И все тъй – дъждът не спираше. – Гледай ти – оплакваха се жени в тъмнината – сега пък тоя дъжд!.. Станахме жива вода. Ще изпростинат децата. Д. Талев, И, 592.

See more

Results: New Words Dictionary 2001

жив ◊Жива верига. Форма на обществен протест, на несъгласие с провеждана политика, управленско решение и пр., при която протестиращите се подреждат в редица около, покрай определено място, за да блокират достъпа до него. Председателят ще каже къде точно е избраното за комуна място, когато има гаранции, че младежите няма да бъдат посрещнати с жива верига. С/2000/293.