Основна форма: пѝпкав - Прилагателно

Форми:

пѝпкав - единствено число, мъжки род, нечленувано *
пѝпкавия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
пѝпкавият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
пѝпкава - единствено число, женски род, нечленувано
пѝпкавата - единствено число, женски род, членувано
пѝпкаво - единствено число, среден род, нечленувано
пѝпкавото - единствено число, среден род, членувано
пѝпкави - множествено число, нечленувано
пѝпкавите - множествено число, членувано

Results: Synonyms in Infolex:

1 бавен - тромав (прен.; разг.) - тежък (разг.; прен.) - ленив - муден - пипкав (разг.) - туткав (разг.) - неповратлив (разг.) - флегматичен - сръткав (разг.)

Results: Antonyms in Infolex:

1 пипкав - жив
2 пипкав - пъргав
3 пипкав - чевръст

Results: Dictionary of Bulgarian Language

ПЍПКАВ1, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За домашна птица — който е болен от пипка1. Пипкава кокошка.

2. Диал. За човек — който е болен от кокоша слепота. Очевидно само вкъщи не искаха да го признаят за авторитет в каквото и да било,.. само там пренебрегваха мненията му .. — Гледай ги — продължаваше той злобния си монолог. — Вървят като пипкави, стъпват като в паници. А бе хей, идиоти, като казвам аз, кой да слуша. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 346.

ПЍПКАВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. За човек — който се пипка, бави; бавен, муден. Веднага след вечеря Младен облече новите си дрехи, застана на вратата и занатяква на Тодора, че е пипкава и че нарочно се бави, само да го ядоса. К. Петканов, БД, 163-164. — Турчата са пипкави, ти знаеш. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 59. — Стой!... — ядосано извика Чингис. — .. Пипкав си като баба в ръцете... От тебе ще излезе най-много интернист или психиатър. Бимби остави ножчето и се ухили виновно. Д. Димов, Т, 91. Докарах рибата близо до брега, но не я извадих — оставих я да се мята. Макарата ми се беше нещо оплела, заех се да я оправям. — Ей, че си пипкав! — чумоса ме ниският и нагази като мечка във водата. Ат. Мандаджиев, ОШ, 51.

2. Който е присъщ на такъв човек, характерен е за такъв човек; бавен. Погледът ѝ беше вторачен и студен, ръцете ѝ трепереха, движенията ѝ бяха пипкави и несигурни. Г. Караславов, Тат., 243.

3. За работа, труд — който се извършва много бавно, изисква много усилия.

See more