Основна форма: колорѝтен - Прилагателно

Форми:

колорѝтен - единствено число, мъжки род, нечленувано
колорѝтния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
колорѝтният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
колорѝтна - единствено число, женски род, нечленувано
колорѝтната - единствено число, женски род, членувано
колорѝтно - единствено число, среден род, нечленувано
колорѝтното - единствено число, среден род, членувано
колорѝтни - множествено число, нечленувано
колорѝтните - множествено число, членувано

Results: Synonyms in Infolex:

1 жив (прен.) - изразителен - колоритен - цветист (прен.) - релефен (прен.) - ярък (прен.) - образен - картинен (прен.) - живописен (прен.) - пластичен (прен.)
2 изразителен - колоритен - цветист (прен.) - сочен (прен.) - образен - експресивен - фигуративен (книж.)
3 оригинален - интересен - колоритен (прен.; разг.)

Results: Antonyms in Infolex:

1 колоритен - безцветен
2 колоритен - сух

Results: Dictionary of Bulgarian Language

КОЛОРЍТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е богат на багри, цветове.

Многобройни са картините с маслени бои и темпера на Ю. Деркович, интересни по своето по-модерно композиционно виждане и красиви колоритни съчетания. НК, 1958, бр. 3, 4. Той [художникът] съумява да намери характерното за рисувания обект .. и да създаде една цялостна и убедителна картина, единна в композиционно и колоритно отношение. ВН, 1961, бр. 2942, 4. Постепенно обаче мъртвите силуети на старите сгради започват да отстъпват място на новите, жизнерадостни и слънчеви колоритни фасади. HTM, 1961, кн. 4, 2.

2. Прен. За език, стил, образ и др. — който е изразителен, въздействащ. Хаджийски обича да разказва живо, служи си с образна реч, с разнообразни колоритни думи, .. На места неговата книга се превръща в художествена литература. Е. Каранфилов, Б III, 287. Езикът на писателя, .., е станал по-богат, по-точен и колоритен. С, 1951, кн. 2, 175. Най-ярък и колоритен [в романа] е образът на Султана, носител на битово-психологическата линия в трилогията. Лит. XI кл, 336.

3. За човек — който се отличава, изпъква с особените си качества; оригинален, забележителен. Лекарят се оказа колоритна личност: на средна възраст, елегантен, с кокетно подстригана брадичка, с очила и най-важното излезе събрат по перо. Мл. Исаев, Н, 288. Стефан на пръв поглед е една от ония колоритни фигури на моряците бохеми, които сме срещали в много филми. ВН, 1962, бр. 3283, 4. Между тях [колекционерите] ще срещнем и множество колоритни личности, на които за съжаление няма възможност да се спрем. Хр. Ковачевски, СК, 123.

See more