оживѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано оживѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член оживѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член оживѐна - единствено число, женски род, нечленувано оживѐната - единствено число, женски род, членувано оживѐно - единствено число, среден род, нечленувано оживѐното - единствено число, среден род, членувано оживѐни - множествено число, нечленувано оживѐните - множествено число, членувано
ОЖИВЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с повишено, приповдигнато настроение, възбуден от нещо хубаво, радостно. Той [татко Пиер] забеляза с изненада руменината върху бузите ѝ. Човек не можеше да си представи нищо по-рядко от това — да види Мария оживена. Д. Димов, Т, 55.