опустѐя - първо лице, единствено число, сегашно време опустѐеш - второ лице, единствено число, сегашно време опустѐе - трето лице, единствено число, сегашно време опустѐем - първо лице, множествено число, сегашно време опустѐете - второ лице, множествено число, сегашно време опустѐят - трето лице, множествено число, сегашно време опустя̀х - първо лице, единствено число, минало свършено време опустя̀ - трето лице, единствено число, минало свършено време опустя̀хме - първо лице, множествено число, минало свършено време опустя̀хте - второ лице, множествено число, минало свършено време опустя̀ха - трето лице, множествено число, минало свършено време опустѐех - първо лице, единствено число, минало несвършено време опустѐеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време опустѐехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време опустѐехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време опустѐеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време опустѐй - второ лице, единствено число, повелително наклонение опустѐйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение опустя̀л - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие опустѐлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие опустѐлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие опустя̀ла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие опустя̀лата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие опустя̀ло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие опустя̀лото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие опустѐли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие опустѐлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие опустѐел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие опустѐела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие опустѐело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие опустѐели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
ОПУСТЯ̀Л, -а, -о, мн. опустèли. Прич. мин. св. деят. от опустея като прил. 1. Който е пуст, изоставен; безлюден, запустял, празен. Керванът спря. Няколко стотин очи се обърнаха назад и жадно погълнаха милото опустяло село, което приличаше на гняздо, откъдето са изхвръкнали уплашени птички. А. Каралийчев, ПГ, 79-80. Дружината сновеше като халтава от планина на планина, от поле в поле. Преминаваше през опустели села, нощуваше из горите. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 45.
И когато гъста тъмнина обгърна целия град — светлееха само прозорци тук и там.. или някой бързо ще премине по опустялата улица със запалена, димяща борина, четиримата чужденци свиха по една странична уличка. Д. Талев, С II, 14. Безлюдният, опустял път, който се виеше покрай реката ту по-близо, ту по-далече.. сякаш нямаше край. К. Калчев, СТ, 270. Погледна студено с едва уловима печал детето, изгасеното огнище, опустелия двор — и пак се отпусна на земята. П. Михайлов, ПЗ, 91.See more2. За рафт, полѝца, съд и др. — който е празен, без съдържание, в който нищо не е останало; опразнен, изпразнен, пуст. Магазините отдавна зееха с опразнените си витрини и опустели рафтове. Д. Добревски, БКН, 98. Оголялата къща и опустелите полѝци показваха, че отдавна вече нямаше какво да се носи и продава. Ив. Вазов, Съч. XI, 95. Делвата зееше опустяла.
3. За лице, поглед, очи — който е безизразен, равнодушен, бездушен, безчувствен, празен. Като преглътна с мъка и погледна мрачно адютанта си, изправен с опустяло лице край вратата, той отново потъна в мисли. П. Вежинов, ВР, 122. Той стоеше прав насреща ни с втренчен и опустял поглед.
4. Разг. Пренебр. Проклет, омразен, противен; пуст. Сън сънувах, ой нерадост / опустяла младост, / Гроб в усоя, гроб сирашки / под шумата гъста. П. К. Яворов, Съч. I, 65. Не, ще го платя това опустяло прасе, от джоба си ще извадя и ще го платя. Съвр., 1975, кн. 2, 39. Изгони това опустяло куче, да не лае толкова много.
◊ Опустяло <дано, макар>! Опустял (опустели) <ви, му>! Пуст (пусти) <ви, му> опус- Разг. Грубо. 1. За проклинане на някого или нещо — да го постигне зло, да го няма. Когато бирникът си отиде, бай Пеню излезе на хармана, за да не слуша нескончаемите клетви на жена си... — Нещо ново, комшо? — пита Марангозът. — Опустяло! — ругае бай Пеню, хвърля една многосрична псувня по адрес на тази „демокрация“ и запушва. Г. Караславов, Избр. съч. II, 279. Горският пак хвана чувала, а стражарят прехвърли шмайзера през рамо и приклекна да хване чувала за долния ръб. — Оставете бре, чуми! Опустял ви и законът, и коренът. Оставете ни хляба! Х. Русев, ПС, 162. — За Найдена такава жена тряба — да го пораздвижи, да го командува. — Пуста опустяла къща, дето жена ще командува. Г. Райчев, ЗК, 102. 2. За изразяване на яд, силно възмущение, недоволство по повод на някакво положение или неблагополучие в нещо. — Ох! Остарях, дъщее, уморих се! И не виждам, опустяло макар. Да имаше една чашка ракия в тоя мраз, белким ми се отворят зъркелите. Г. Караславов, ОХ, 293. — То хубаво е, джанъм, но бедни сте, / Недялко, / при тая немотия защо са ти дечица? / .. / Подсмърчал в къта тате и мъка го душала,/ какво ли да отвърне, нима му било леко. / Ах, тежка беднотия, ти пуста опустяла , / щом пречиш, както трябва, да се роди / човека! М. Недялков, Л, 8. 3. За означаване, че нещо е минало и няма никакво значение вече. Той [пастирът] разказваше за своята младост, — пуста опустяла, за ябанджийското момиче — златна ябълка, за тежката сватба, която се задава като тъмна мъгла от Балкана. К. Петканов, НЗХ, 29. 4. За израз на разочарование, досада, отегчение или на пренебрежение, презрение към нещо ценно, на което се отдава голямо значение, но всъщност усилията за постигането му се оказват безрезултатни и безсмислени или ползата от него е нищожна. Мъжка работа е то, ако трябва скъпо да плати на доктора. Опустели му парите, и от банката може да изтегли. М. Яворски, ХСП, 86. Пазвантинът Желю излезе разгърден и с наметнато палто.. „Пуста му опустяла и работата и свободата! Да се скиташ като куче от сокак на сокак“ Ст. Чилингиров, ПЖ, 78-81. Ех, пусти опустяле и стадо, и кучета, и бае Джуро, че и тоя кавал! — извика той с горчива досада. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 8. Ами че да я зареже тая никаква работа, опустели му и парите, и намерата!... Станка знаеше, че не от лакомия отиде той на чакъла, а от нужда — пет гърла са зейнали в къщата му, идва и шестото. Г. Караславов, ОХ IV, 9.