безпра̀вен - единствено число, мъжки род, нечленувано безпра̀вния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безпра̀вният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безпра̀вна - единствено число, женски род, нечленувано безпра̀вната - единствено число, женски род, членувано безпра̀вно - единствено число, среден род, нечленувано безпра̀вното - единствено число, среден род, членувано безпра̀вни - множествено число, нечленувано безпра̀вните - множествено число, членувано
БЕЗПРА̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който няма права, лишен от права. — Ред няма в държавата — добави Сава. — Издадоха се фермани уж да се спасят християните и да заживеят човешки, а пък ние сме си пак безправна рая. Селяните пищят кански от аги и бейове. Д. Марчевски, ДВ, 98. Жестоко се отнасяха началниците и една част от войниците от тая рота с местното розовско население. На него те гледаха като на безправни роби, които бяха длъжни да вършат всичко, каквото им заповядат. К. Ламбрев, СП, 373.
2. При който няма права.