ро̀бски - множествено число, нечленувано ро̀бския - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член ро̀бският - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член ро̀бска - единствено число, женски род, нечленувано ро̀бската - единствено число, женски род, членувано ро̀бско - единствено число, среден род, нечленувано ро̀бското - единствено число, среден род, членувано ро̀бските - множествено число, членувано
1 безправен - робски 2 покорен - робски - безропотен - безпрекословен - овчедушен (разг.; пренебр.) - рабски (книж.; поет.)
РО̀БСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до роб (в 1 знач.).
Децата на освободените роби [в Древния Рим] юридически били равни на свободно родените граждани, обаче робският произход все пак бил гледан като петно, което се измивало окончателно едва в следващото поколение. Г. Михайлов, ИАЛ (превод), 432. Разговаряха за борбите на гладиаторите през деня. Тия, които бяха имали щастието да присъствуват на зрелището благодарение на това, че бяха свободни хора, разказваха чудеса на онези, които поради робското си положение нямаха право да влизат в цирка. П. Драгоев, С (превод) [еа]. В лириката на Вазов Априлското въстание .. намира пълно оправдание, то е мотивирано от непоносимия робски живот. Г. Цанев, СИБЛ, 148. Такава е службата на Левски, .. Тя му дава възможност да се запознае още по-добре с робската неволя .. и потисничеството, на което е подложен българският народ. Ив. Унджиев, ВЛ, 39. Робски труд. Робска работна ръка. Робски пазар. Робски тържища. Робски галери. Робски плантации. Робско въстание.See more2. Който е на роб (в 1 знач.). Като малко момче в Мериленд през 20-те години на XIX в. той не е имал нито майка, нито баща, които да се грижат за него .. Той е едно от многото милиони робски деца, чиито реални възможности за изпълнен с надежда живот са се равнявали на нула. М. Дамянов, СНД (превод) [еа]. Деспот Боско се пропи по непрестанни гуляи, взе да се мярка по градището и из крепостта в робско облекло, гологлав, опасан с връв. Й. Попов, БНО, 7. // Който е предназначен за роб (в 1 знач.). Сражението свърши. Улици и дворове бяха пълни с трупове. Оцелелите турци, навързани с робски вериги, стояха скупчени като стадо пред кланица до най-външната стена. П. Бобев, К, 238. Робски окови.
3. Който се отнася до робство (в 1 и 2 знач.). Подчертава въздействието, което той [Левски] и неговите сподвижници оказват върху революционното изменение на робската действителност. Ив. Унджиев, ВЛ, 208. — Тяхното класово потисничество е по-лошо, отколкото у вас по времето на феодализма! .. Намирисва ми на робски строй. Б. Мисирков, Избр. пр ІІ, 1984 (превод) [еа]. Робско общество. Робска епоха. Робски години. Робска система.
4. За страна, земя — който е поробен, намира се под чуждо владичество. През тези месеци и друга мисъл бушува у Хаджидимов — сега в Македония има най-много нужда от учители. И той не е далеч от мисълта да замине за този робски край на родината и изцяло да се отдаде на освободителното дело. Б. Кастелов, ДХ, 140. Девет годин той / скита̀ се бездомен, без сън, без покой, / под вънкашност чужда и под име ново / и с сърце порасло и за кръст готово / на робите слепи в робската страна / носи съзнанье, крепост, светлина. Ив. Вазов, Съч. I, 170. Жетва е сега... Пейте, робини, / тез тъжни песни! Грей и ти, слънце, / в таз робска земя! Хр. Ботев, Съч. 1929, 16. // За народ, население — който е под робство, не е свободен, заробен е. Идеше му да викне с всички сили: — Що чакаш, робски народе! Един народ, .. когато се намира под зависимост, е робски, напр. българите в турско време. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 170. Робско племе.
5. Който е присъщ на зависим, подчинен, безправен човек, който се примирява с положението си и не отстоява правото си на свобода. От петстотингодишното черно тегло ние сдобихме робски привички, които времето сформира в един характер. Н. Попфилипов, СбЗР, 61. Още при неговото появяване всички станаха на крака. Това непроизволно, задружно движение, .., сега ми се стори като проява на робския инстинкт у човека. Стр. Кринчев, СбЗР, 377. — Ето ги! — рече дяволът, — Робски души! Само песнички пеят на своя господар, слугуват му и правят доноси. Елин Пелин, Съч. I, 212. В тази противоречива обстановка започвали и проявленията за промени в националното самочувствие на българина, свързани с новите тенденции на извисяване и отърсване от плахия робски манталитет. К. Палeшутски и др., ИБНД [еа]. Колко много е казал Гьоте за робското търпение и за силата на непокорните и свободолюбивите с крилатия си стих: „Ако не искаш да бъдеш наковалня, трябва да станеш чук.“ К, 1967, кн. 5, 1. Робска психика. Робска нагласа.
6. Прен. Неодобр. Който е свързан със сляпо, безкритично следване на нещо или с пълно подчинение на някого или нещо. Византийският стил проникнал в младата българска книжнина. Явили се преводи, които могли да бъдат разбрани само при съпоставка с първообраза. Всъщност това били робски подражания. Ив. Дуйчев, РС, 27. Колко жалко, че не беше се освободила навреме от тези клещи на заслепената робска привързаност към този човек! К. Калчев, СТ, 171. Досаждаше му робската преданост на Ванко и влюбеният поглед на неговата Катя. М. Грубешлиева, ПИУ, 140. Домакините постепенно се успокояваха и във всяка тяхна дума, във всяко тяхно движение прозираше робско преклонение пред особата на знатния гост. Св. Минков, Съч. I [еа]. Робска покорност.
7. Прен. Неодобр. Раболепен, угоднически. Хлебарят му пъхаше прегорели хлябове и Гого ги слагаше под мишницата с такова робско усмихване, с каквото удостояваше само своя пряк началник. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 327.
8. Прен. За работа, труд и под. — който е много тежък, изтощителен и обикн. зле заплатен. Той не беше романтичен по природа — робската работа на търговски служещ бе смазала у него всичко това. С. Флорин и др., РН (превод) [еа]. Аз самият съм писател и знам, че преводът е робски труд. ЛИК, 2011, кн. 5 [еа].
РО̀БСКИ нареч. 1. Само ед. По начин, присъщ на роб (в 1 знач.), като в робство. — Колко сте глупави вие, селянките — заговори пак беят. — Живеете робски, без кеф. Орете, копаете, жънете, месите и раждате като кучки. О. Василев, Х [еа].
2. Прен. Неодобр. Безропотно, с пълно примирение. — Дядо ми не говореше за Ирландия, а понеже баба бе робски подчинена съпруга, и тя правеше същото. Ив. Божанова, СО (превод) [еа].
3. Прен. Неодобр. Угоднически, раболепно. Тодораки робски се ухили. Д. Немиров, Б II, 202. На утрешний ден пред пашата / евреин се мръсен яви, / целуна му робски полата. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 96.
4. Прен. Тежко, изтощително, изнурително. Семействата се трудеха робски, за да осигурят храна за препитанието си.