безсмѝсленост - единствено число, нечленувано безсмислеността̀ - единствено число, членувано
1 безсмисленост (книж.) - безсмислие 2 безцелност - безполезност - непотребност - безсмисленост - ненужност - безпредметност 3 пустота - празнота (прен.) - безсмисленост (книж.) - безсмислие - суета - суетност
БЕЗСМЍСЛЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от безсмислен (в 1, 3 и 4 знач.); безсмислие. Всички чакаха Костадин сам да разбере безсмислеността на своето увлечение. Ем. Станев, ИК I и II, 431-432. На нейно място [умората] оставаше неприятното чувство на празнота, на безсмисленост и горчивина. В. Геновска, СГ, 105. Безсмисленост на израз.