безхабѐрен - единствено число, мъжки род, нечленувано безхабѐрния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безхабѐрният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безхабѐрна - единствено число, женски род, нечленувано безхабѐрната - единствено число, женски род, членувано безхабѐрно - единствено число, среден род, нечленувано безхабѐрното - единствено число, среден род, членувано безхабѐрни - множествено число, нечленувано безхабѐрните - множествено число, членувано
БЕЗХАБЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни,
безхабѐрен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Разг. 1. Който проявява безхаберие. Безхаберни началници вземат решения вместо специалистите. 24 ч/1998/52. Безхаберни работодатели трепят и съсипват наемниците си заради неосигурена безопасност на труда. Н/1995/259. Безхаберен чиновник.
2. При който е проявено безхаберие. Безхаберна постъпка. Безхаберно отношение. Безхаберни действия.