беснѐя - първо лице, единствено число, сегашно време беснѐеш - второ лице, единствено число, сегашно време беснѐе - трето лице, единствено число, сегашно време беснѐем - първо лице, множествено число, сегашно време беснѐете - второ лице, множествено число, сегашно време беснѐят - трето лице, множествено число, сегашно време бесня̀х - първо лице, единствено число, минало свършено време бесня̀ - трето лице, единствено число, минало свършено време бесня̀хме - първо лице, множествено число, минало свършено време бесня̀хте - второ лице, множествено число, минало свършено време бесня̀ха - трето лице, множествено число, минало свършено време беснѐех - първо лице, единствено число, минало несвършено време беснѐеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време беснѐехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време беснѐехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време беснѐеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време беснѐй - второ лице, единствено число, повелително наклонение беснѐйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение беснѐещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие беснѐещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие беснѐещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие беснѐеща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие беснѐещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие беснѐещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие беснѐещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие беснѐещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие беснѐещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие беснѐейки - деепричастие бесня̀л - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие беснѐлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие беснѐлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие бесня̀ла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие бесня̀лата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие бесня̀ло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие бесня̀лото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие беснѐли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие беснѐлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие беснѐел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие беснѐела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие беснѐело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие беснѐели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
БЕСНЀЯ, -èеш, мин. св. бесня̀х, прич. мин. св. деят. бесня̀л, -а, -о, мн. беснèли, несв., непрех. 1. Намирам се в крайно възбудено състояние, което се изразява в необмислени и необуздани действия; буйствам. Понякога кметът просто беснееше. Изскачаше на площада и започваше да стреля с пистолета си. Ив. Хаджимарчев, ОК, 227. Старецът дълго още вика и бесня на улицата, но никой вече не го чуваше. Г. Караславов, ОХ, 359. — Ех, да беше там да видиш как беснееше тълпата, как ревеше от възторг! М. Марчевски, П, 149.
2. Разг. Обикн. за деца — играя лудо, необуздано, не мирувам; лудувам, палувам, вилнея. Който беснее, няма да яде. Н. Геров, РБЯ I, 100. Децата цял ден бесняха на улицата. // Разг. Действам необмислено, скитам, лудувам, държа се свободно. Дъще, взеха ти главата / кладенците и хората: / дъще, стига си бесняла, / след обесници лудяла. П. К. Яворов, Съч. I, 37. Жени го да не беснее. Н. Геров, РБЯ I, 100.
3. Действам грубо, със сила и върша своеволия, жестокости; бесувам, вилнея. В яростта, в безсилието си полицаите и войската все повече и повече беснееха — избиваха невинни хора, устройваха вечер капани, арести. П. Михайлов, МП, 60. Но кажи какво да правя, / кат'ма си, майко, родила / със сърце мъжко, юнашко, / та сърце, майко, не трае / да гледа турчин, че бесней / над бащино ми огнище. Хр. Ботев, Съч. 1929, 5.
4. За природни явления, сили — действам, проявявам се с голяма сила. Навън беснееха снежни бури. Входът на пещерата отдавна бе засипан с пряспа. Ем. Станев, ПЕГ, 83. Цяла нощ океанът бесня. С настъпването на деня бурята като че ли още повече се усили. Г. Белев, КВА, 331. ● Обр. И смъртта беснейше на сганта из роя, / и стотини турци падаха във боя. Ив. Вазов, Съч. I, 197.
5. Диал. Побеснявам, заболявам от бяс. От белия вятър беснеят кучетата. П. Р. Славейков, БП II, 17.