бу̀йствам - първо лице, единствено число, сегашно време бу̀йстваш - второ лице, единствено число, сегашно време бу̀йства - трето лице, единствено число, минало свършено време бу̀йстваме - първо лице, множествено число, сегашно време бу̀йствате - второ лице, множествено число, сегашно време бу̀йстват - трето лице, множествено число, сегашно време бу̀йствах - първо лице, единствено число, минало несвършено време бу̀йствахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време бу̀йствахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време бу̀йстваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време бу̀йстваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време бу̀йствай - второ лице, единствено число, повелително наклонение бу̀йствайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение бу̀йстващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие бу̀йстващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие бу̀йстващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие бу̀йстваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие бу̀йстващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие бу̀йстващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие бу̀йстващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие бу̀йстващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие бу̀йстващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие бу̀йствайки - деепричастие бу̀йствал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие бу̀йствалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие бу̀йствалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие бу̀йствала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие бу̀йствалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие бу̀йствало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие бу̀йствалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие бу̀йствали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие бу̀йствалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
БУ̀ЙСТВАМ и БУ̀ЙСТВУВАМ, -аш,
несв., непрех. Проявявам буйство, държа се невъздържано, необуздано. Който го видеше с тая калимявка и с това расо, не би никога помислил, че преди трийсет години той е носил войнишка калъчка, буйствувал, пиянствувал. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 70. Силна жажда измъчваше ранения, искаше му се да вика колкото му глас държи, да се премята, да буйствува. Д. Ангелов, ЖС, 435. Конярът възпираше с дълга тояга конете, които буйствуваха и цвилеха припряно. Г. Караславов, Избр. съч. I, 79. ● Обр. Мътна като боза, тя [реката] буйствуваше из своето легло и носеше по гладката си повърхност различни вещества: дървета, търни и коренаци. З. Стоянов, ЗБВ I, 212.See more