благоразу̀мен - единствено число, мъжки род, нечленувано благоразу̀мния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член благоразу̀мният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член благоразу̀мна - единствено число, женски род, нечленувано благоразу̀мната - единствено число, женски род, членувано благоразу̀мно - единствено число, среден род, нечленувано благоразу̀мното - единствено число, среден род, членувано благоразу̀мни - множествено число, нечленувано благоразу̀мните - множествено число, членувано
1 благоразумен - умен - разсъдлив - разумен - трезв (прен.) - мъдър - мислещ - здравомислещ - разсъдителен (книж.)
БЛАГОРАЗУ̀МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който проявява благоразумие.
Попът вдигна брадвата да откове капака, но мъжката ръка на учителя го спря: — Бъди благоразумен, дядо попе! — Благоразумен ли? Елин Пелин, Съч. I, 77. Турският чауш, възрастен и благоразумен човек, кротко казал на нашите да не се приближават толкова, че има много турски войници, които не разбират значението на червения кръст и ще стрелят върху тях. Й. Йовков, Разк. II, 186. Благоразумний човек никога не ще търси у жената само една хубост. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн.14, 6.See more2. Който изразява, показва благоразумие. Евреинът,.., беше са разпоредил да намери място на кашкавала. Като знаеше, че от тая негова благоразумна мярка няма да стане твърде добре на агите, той ги посрещна още отдалеч. З. Стоянов, ЗБВ III, 214-215. Стана ѝ мъчно за Бързоходко, струваше ѝ се, че няма да го види вече. Тя си спомни благоразумните му съвети, как беше я молил да потърпи за храна до сутринта, как беше настоявал да не тръгва из гората сама, преди да се е раззорило... Ем. Станев, ПГВ, 59.