взѝмане - единствено число, нечленувано взѝмането - единствено число, членувано
ВЗЍМАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от взимам и от взимам се; вземане. След това започна,.., да разкройва платното на стрина Бойка, като при всяко взимане на ножиците суеверно ги почукваше по ръба на масата. И. Волен, РК, 68. От всичките европейски държави само България и Турция не взеха участие в санитарния дрезденски конгрес, който отмени карантината в холерно време и постанови взимането други мерки за борба със страшната гостенка. Ив. Вазов, Съч. ХII, 91. Х а д ж и К у м а н. — На кой ум се намерих да му дам толкози парици да потроши в Елада. Х а д ж и А н д р е я. — Ти ще си прибереш взимането до косъм. П. Тодоров, Събр. пр II, 339.
◊ Взимане-даване с някого, и м а м (н я м а м). Разг. Делови, приятелски, интимни и др. взаимоотношения, връзки с някого (имам, нямам). Ех, че мръсник беше този счетоводител!... Широко му беше около врата на тоя синковец, нали нямаше никакво взимане-даване с работниците!... Д. Димов, Т I, 420. Богоров е за отворена икономика и политика на свободна търговия. В духа на класицизма той пише, че народите се обогатиха не само от произведеното богатство на техните земи, а още по-бърже от взиманията-даванията с другите народи. Ст. Георгиев, ЕБ, 80.
— Друга (простонар.) форма: з ѝ м а н е.