да̀ване - единствено число, нечленувано да̀ването - единствено число, членувано да̀вания - множествено число, нечленувано да̀ванията - множествено число, членувано
ДА̀ВАНЕ ср. 1. Отгл. същ. от давам и от давам се. Не си давам имота, казва, нямам имот за даване. Й. Йовков, АМГ, 215. — Дал бих му Райка, защо не — такова хрисимо момче. Ама Райка ни е още малка, бабо Джуровице. Не ни е още за даване. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 130. През живота си той никога не е бил против даването, а само против вземането. Друго е да го дадеш от сърце, друго е да ти го вземат насила. К. Петканов, ДЧ, 55. Грамадното сиво здание се намираше на една шумна улица в центъра на града.. Тук постоянно се разлепваха некролози и висяха обявления за даване стаи под наем, препродаваха се апартаменти. Св. Минков, РТК, 53. Ако ти е сладко земането, да ти е сладко и даването. П. Р. Славейков, БП I, 27. От чуждата торба е лесно за даване. П. Р. Славейков, БП II, 36.
2. Остар. Данък; даванина. Зимата се измина почти глухо, само за даването присвиваха раята силно и го събираха до пара. Ц. Гинчев, ГК, 350. Па и борча намери да му иска! Не види, че чивяка нема и даването да си плати... Т. Влайков, Съч. I, 1925, 154. Как много ми се искаше сега да ги грабна и поднеса пред самите очи на майка си и да ѝ кажа отде са дошли те, хубавите банкноти, за да спасят сега чергата ми... След обед царското даване бе платено. Ц. Церковски, Съч. III, 183. — Немой ли да ги [кърджалиите] спре той, ний не сме с вързани ръце! Тука [в селото] дядо Дончо Арнаудов по цели години не ги е оставял да съберат даването. П. Тодоров, Събр. пр II, 38.
◊ Вземане-даване