вла̀стѝмащ - единствено число, мъжки род, нечленувано вла̀стѝмащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член вла̀стѝмащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член вла̀стѝмаща - единствено число, женски род, нечленувано вла̀стѝмащата - единствено число, женски род, членувано вла̀стѝмащо - единствено число, среден род, нечленувано вла̀стѝмащото - единствено число, среден род, членувано вла̀стѝмащи - множествено число, нечленувано вла̀стѝмащите - множествено число, членувано
1 управник - владетел - господар - властник - управленец - управляващ - властващ - властелин - властимащ (книж.) - властодържец (книж.)
ВЛАСТЍМАЩ, -а, -о, мн. -и,
властѝмащ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който има ръководен пост в органите на държавно управление, в държавната власт. Феминистките твърдят, че сексът между властимащи мъже и подчинени жени е проява на експлоатация. 24 ч/2000/51.
2. Като същ. властимащи<те> мн. Лица с ръководни постове в органите на държавно управление, в държавната власт. Властимащите вече не ни убеждават колко сме добре и колко другите били по-зле. ДТ/1997/25. Той влиза в контакти с влиятелни хора. С тях, властимащите, винаги демонстрира близките си отношения. Д/2000/18.