вла̀стник - единствено число, нечленувано
вла̀стника - единствено число, членувано - непълен член
вла̀стникът - единствено число, членувано - пълен член
вла̀стници - множествено число, нечленувано
вла̀стниците - множествено число, членувано
1 управник - владетел - господар - властник - управленец - управляващ - властващ - властелин - властимащ (книж.) - властодържец (книж.)
ВЛА̀СТНИК, мн. -ци, м. Лице, което има политическа и държавна власт и своеволно разполага с нея; управник.