вла̀стник - единствено число, нечленувано вла̀стника - единствено число, членувано - непълен член вла̀стникът - единствено число, членувано - пълен член вла̀стници - множествено число, нечленувано вла̀стниците - множествено число, членувано
1 управник - владетел - господар - властник - управленец - управляващ - властващ - властелин - властимащ (книж.) - властодържец (книж.)
ВЛА̀СТНИК, мн. -ци, м. Лице, което има политическа и държавна власт и своеволно разполага с нея; управник.
Дочо смяташе, че кметът не бива да зависи от никого в селото, че там той е неограничен властник и че може и трябва да се подчинява само на прякото си началство. Т. Влайков, Съч. III, 111. Свършена бе бранта накрай .., жилеста десница отново улови рало и сърп, за да работи полетата на новата земя. И начена се тогава мълчалива борба между роби и властници. Н. Райнов, ВДБ, 31. Стамболов беше другар на Ботев, но после стана властник и тиранин. Д. Талев, ГЧ, 74. Няма нищо по-страшно от фанатизма на властника, съчетан със сладострастието на садиста. П. Дертлиев, ДП, 349. Подпрян на своя меч обнажен, / в победата повярвай ти! / Смирил духа си, властник снажен, / греха на слабия прости! Т. Траянов, П, 27.See more