вла̀стник - единствено число, нечленувано вла̀стника - единствено число, членувано - непълен член вла̀стникът - единствено число, членувано - пълен член вла̀стници - множествено число, нечленувано вла̀стниците - множествено число, членувано
1 управник - владетел - господар - властник - управленец - управляващ - властващ - властелин - властимащ (книж.) - властодържец (книж.)
ВЛА̀СТНИК, мн. -ци, м. Лице, което има политическа и държавна власт и своеволно разполага с нея; управник.