во̀йнствен - единствено число, мъжки род, нечленувано во̀йнствения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член во̀йнственият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член во̀йнствена - единствено число, женски род, нечленувано во̀йнствената - единствено число, женски род, членувано во̀йнствено - единствено число, среден род, нечленувано во̀йнственото - единствено число, среден род, членувано во̀йнствени - множествено число, нечленувано во̀йнствените - множествено число, членувано
1 нападателен - настъпателен - агресивен - войнствен - войнстващ (книж.)2 войнствен - боен - борбен - борчески
ВО̀ЙНСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който проявява склонност, стремеж към война, сражение или бой, борба; воинствен. Слабият Смилец,.., сега се заместяше от войнствения татарски хан, кален в многогодишните бащински си войни. Ив. Вазов, Съч. XIV, 66. Щърковете наглед са кротки и мирни птици, но заплаши ли ги някой — няма по-дружно и по-войнствено хвъркато племе от тях. О. Василев, ДГ, 69.