настъпа̀телен - единствено число, мъжки род, нечленувано настъпа̀телния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член настъпа̀телният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член настъпа̀телна - единствено число, женски род, нечленувано настъпа̀телната - единствено число, женски род, членувано настъпа̀телно - единствено число, среден род, нечленувано настъпа̀телното - единствено число, среден род, членувано настъпа̀телни - множествено число, нечленувано настъпа̀телните - множествено число, членувано
1 нападателен - настъпателен - агресивен - войнствен - войнстващ (книж.)2 нападателен - настъпателен - офанзивен (книж.)
НАСТЪПА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е свързан с настъпление, който осъществява настъпление. Червената армия,.., разви нови мощни настъпателни действия, а немските войски продължиха да отстъпват. Д. Ангелов, ЖС, 464. — Откъде ще се научим как да водим настъпателни и отбранителни боеве? К. Калчев, ЖП, 380. Войната се затегна и от настъпателна премина в позиционна. П. Незнакомов, ЖВ, 42. Настъпателни акции.
2. Който се характеризира със склонност, желание за настъпление, за нападение; агресивен, нападателен. Той [Курт] беше по дух най-настъпателния от командирите и тъкмо това негово качество беше предопределило мястото му наляво. А. Гуляшки, ЗВ, 223. Поетът е бил обичан от всички свои приятели .. Липсата на настъпателна амбициозност, на желание за хаплив отговор на хапливата реплика ги е обезоръжавала. Е. Каранфилов, Б III, 149. — А за неоправданото неявяване на работа те уволнявам. Ясно ли е? — Не, не е ясно! — Иван повиши глас. Той реши да бъде смел, настъпателен. М. Марчевски, П, 235.
3. Който се характеризира с готовност, възможности за борба, настъпление; атакуващ, борбен.