възлю̀бен - единствено число, мъжки род, нечленувано възлю̀бения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член възлю̀беният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член възлю̀бена - единствено число, женски род, нечленувано възлю̀бената - единствено число, женски род, членувано възлю̀бено - единствено число, среден род, нечленувано възлю̀беното - единствено число, среден род, членувано възлю̀бени - множествено число, нечленувано възлю̀бените - множествено число, членувано
ВЪЗЛЮ̀БЕН, -а, -о, мн. -и. Книж. 1.
Прич. мин. страд. от възлюбя като прил. Който е обичан; любим. И с пламенни слова към светли бъднини, / възлюбена мечта, не ти ли ме зовеш? Д. Дебелянов, С 1936, 41. И отдих, и умора, / и радост, и печал, и ти, възлюбен плен, — / нали сте всички вий изпратени от горе, — / бъди благословен — ден Божий — първи ден. Е. Багряна, ВС, 60.See more2. Като същ. възлюбен м., възлюбена ж., възлюбени мн. Любим човек. Търсейки химическата формула на любовта, тоя мрачен човек събираше сълзите на възлюбената си. Елин Пелин, Съч. V, 42. Тя тичаше и по пазар, за да намери нещо по-евтино и по-пикантно за своя възлюбен. Н. Каралиева, Н, 71.