га̀вра - единствено число, нечленувано га̀врата - единствено число, членувано га̀ври - множествено число, нечленувано га̀врите - множествено число, членувано
1 гавра - поругание - кощунство - светотатство (книж.) - осквернение (книж.)2 гавра - подигравка - издевателство (книж.) - насмешка - присмех
ГА̀ВРА ж. 1. Жестока, унизителна подигравка с думи или с постъпки.
Поругаха го пред всички и го развеждаха гол из селото за показ. Епископът понесе и тая гавра със смирение. А. Дончев, ВР, 147. С поглед, впит в далечината, и гордо изправена глава, с разрошена брада и объркана коса, този мъченик и народен герой стоеше, стиснал зъби, и твърдо понасяше обидите, гаврата и ударите, които сипеха върху него мъчителите. А. Каралийчев, НЧ, 112. Неговите обноски към войниците, ту груби и надменни, ту унизителни и пълни с гавра — те му са неприятни. Т. Влайков, Съч. III, 41.See more2. Диал. Гаврило. Стана гавра на децата. Н. Геров, РБЯ I, 206.
— От гр. γαὠροσ 'горд, надут'.